Лари Нивън
Пръстенов свят II
ПОСВЕЩЕНИЕ
„Пръстенов свят“ е вече на десет години, а аз непрекъснато получавам писма, свързани с романа. Хората коментират явните и скрити условности, математическите, екологическите и философските му особености — сякаш Пръстеновия свят е предложен за обсъждане инженерен проект и някой им плаща да го разнищват!
Един мъж от Вашингтон ми изпрати пълна коректура на първото издание, озаглавено „Архив Нивън-Макартър, том I“. Помогна ми неоценимо. (Ако притежавате първото издание с меки корици, то е онова с грешките. Сигурно вече има библиографска стойност…)
Един гимназиален клас във Флорида стигна до идеята за необходимостта от пръскащите планини.
Професор в Кембридж определи минимално необходимата якост на скрита.
Фриймън Дайсън1 (представете си само — Фриймън Дайсън!) заяви, че не му е трудно да повярва в Пръстеновия свят (!), но не можел да разбере защо създателите му не са построили множество по-малки подобни конструкции. Нямало ли да е по-безопасно? Надявам се, че отговорът, който дадох в тази книга, ще го удовлетвори.
Разбира се, на Пръстенов свят няма нефт и подобните му вещества, Франк Гасперик изтъкна, че всяка цивилизация, достигнала нашето равнище, трябва да се основава на употребата на спирт. Народът на машините би могъл да използва растителната каша и за други цели, включително и за производството на пластмаси.
Когато говорех на една сбирка в Бостън, някой от слушателите посочи, че математически Пръстеновия свят трябва да се разглежда като висящ мост без опорни точки. Просто като концепция, доста по-трудно за построяване.
Отвсякъде получавах твърдения за необходимостта от двигатели за корекция на орбитата. (По време на Световния конгрес по фантастика през 1971 г. студенти от Масачузетския технологичен институт скандираха хорово из фоайетата: „ПРЪСТЕНОВ СВЯТ Е НЕСТАБИЛЕН!“) Минаха няколко години, преди Ктайн и Дан Олдерсън независимо един от друг да докажат математически нестабилността. Ктайн изясни и данните за преместването на Пръстеновия свят.
Дан Олдерсън прояви също тъй добрината да уточни параметрите на антиметеоритната защита на измисления от мен свят и това беше единствената информация, която съм възлагал някому.
Всички вие, които свършихте толкова работа и ме затрупахте с куп писма, знайте — този роман не би се появила без вашата безкористна помощ. Нямах и най-смътно намерение да пиша продължение на „Пръстенов свят“. Посвещавам книгата на вас!
Лари Нивън
ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава
С ЖИЦА В ГЛАВАТА
Луис Ву си беше пуснал тока, когато двама мъже грубо нарушиха уединението му.
Седеше в поза лотос на пищния килим от жълтеникава домашна трева. На лицето му грееше унесена блажена усмивка. Апартаментът му беше малък, всъщност само една просторна стая. Виждаше и двете врати. Но потънал в удоволствието, познато единствено на токоглавците, изобщо не можа да забележи как двамата влязоха. И изведнъж — ето ги, бледи младежи, високи доста над два метра, оглеждащи го с презрение. Единият прихна и прибра в джоба си нещо, твърде много приличащо на оръжие. Вече прекрачваха към него, когато той се изправи.
Не само щастливата му усмивка ги заблуди. Драудът2, голям колкото юмрук, стърчеше като черен пластмасов тумор от тила му. Натрапниците смятаха, че знаят какво могат да очакват от един токоман. Сигурно в главата на този тип от години не се бе мяркала мисъл, освен жаждата за жица, доставяща възхитително напрежение право в центъра на удоволствието в неговия мозък. Несъмнено беше на косъм от гладната смърт, защото отдавна е зарязал всички други потребности. А освен това беше дребосък, по-нисък с почти половин метър от тях. Той…
Пресегнаха се към него; Луис изви тяло встрани и ритна — веднъж, втори, трети път. Единият се сви на пода, останал без дъх, другият чак тогава се сети да се отдръпне.
Луис се хвърли подире му.
Всъщност младежът се вцепени донякъде и от нехайното равнодушие, с което противникът се канеше да го очисти. Прекалено късно посегна към зашеметяващия пистолет в джоба си. Луис го изби от ръката му. Приклекна и насочи тежкия си юмрук поред в двете колена на нападателя (бледият гигант загуби способността да се движи), после в слабините, сърцето (великанът се прегъна напред с пискливо охкане), накрая и в гърлото (писъкът спря изведнъж).
Първият натрапник се бе надигнал на длани и колене, дишаше на пресекулки. Луис стовари два саблени удара по врата му.
1
Фриймън Дайсън (1923 г.), американски астрофизик, известен във фантастиката с теорията си за т. нар. „сфера на Дайсън“, която, построена около звезда, позволява пълно усвояване на излъчваната енергия. Лари Нивън използва подобна идея в романите си за Пръстеновия свят.