— Времето може да е и по-малко, ако…
— Млъкни.
Изтощената жена се свлече на водното легло. Имитацията на кзинтска козина се надигаше и люшкаше под нея. Харкабийпаролин се вцепени за миг, после се отпусна недоверчиво по гръб. Поклащането не спираше. Скоро се остави на вълничките. Кауаресксенджаджок измънка нещо в просъница и се обърна на другата страна.
Библиотекарката изглеждаше много апетитна. Луис се пребори с желанието да се гушне при нея в леглото.
— Как се чувстваш?
— Уморена. Злочеста. Ще видя ли някога дома си? Ако краят настъпи… тоест когато настъпи, искам да го посрещна на покрива на Библиотеката. Но дотогава цветята ще са умрели, нали? Изгорени, замръзнали…
— М-да… — Почувства се развълнуван. За него без никакво съмнение нямаше завръщане у дома. — Ще се опитам да ти помогна. Сега обаче имаш нужда от сън. И от масаж на гърба.
— Не.
Странно. Нали и Харкабийпаролин беше потомка на Строителите на градове — расата, към която бе принадлежала и Харлоприлалар? Расата, властвала над Пръстенов свят преди всичко благодарение на сексуалното си майсторство… Да, понякога забравяше, че индивидите от друга раса могат да се различават помежду си колкото и хората.
— Вие от Библиотеката ми приличате повече на жреци, а не на занаятчии. Да не давате и обет за целомъдрие?
— Докато работим в Библиотеката, наистина спазваме целомъдрието. Но това е и мой личен избор. — Тя се надигна на лакът, за да го погледне. — Известно ни е, че всички останали раси копнеят да правят ришатра с потомците на Строителите. И с теб ли е същото?
Призна си.
— Дано си способен да се владееш.
— Ох, тандж! Способен съм — въздъхна той. — Вече съм на хиляда фалана. Научих се как да си намирам други занимания.
— Какви?
— В по-нормални обстоятелства бих потърсил друга жена.
Библиотекарката дори не се усмихна.
— А ако няма друга?
— Ами… Тренировки до преумора. Преливане с вашето „гориво“. Почивка в пространството между звездите, и то с едноместен кораб. Впускам се в някакви удоволствия или пък затъвам в работа.
— Не би трябвало да пиеш — съвсем на място подхвърли жената. — Какво удоволствие би предпочел?
Драуда! Мъничко ток в главата и нямаше да му пука, ако ще Харкабийпаролин да се разтече на локва зелена слуз пред очите му. Но защо ли се тормозеше? Не я харесваше чак толкова… А и тя вече си изигра ролята. Щеше да спаси или да затрие Пръстеновия свят и без нейно участие!
— Както и да е. Ще си получиш масажа.
Постара се да я заобиколи и докосна бутон на контролното табло. Тя първо се стресна, после се отпусна блажено в звуковите трептения на водата. Скоро заспа. Луис нагласи вибрационния масаж да се изключи след двадесет минути.
И потъна в мрачен размисъл.
Ако не бе прекарал цяла година с Харлоприлалар, трудно щеше да открие нещо привлекателно у тази жена с гола отпред глава, тънки като нож устни и малко сплеснато носле. Но…
Да, неговото окосмяване сигурно беше непривично за потомка на Строителите. Това ли я отблъскваше? Или дъхът му? Или някакъв пропуск в поведението, за който не би могъл и да подозира?
Мъж, отвлякъл междузвезден кораб, заложил живота си на не особено насърчителните шансове да спаси трилиони други разумни същества, победил най-прилепчивата зависимост, не биваше да се разсейва заради нищожно смущение като сексапилна жена наоколо например. Ако си пуснеше жицата за съвсем мъничко, щеше да проумее с безпощадна яснота колко незначителна е дреболията…
А, това ли било!
Луис застана пред прозрачната стена.
— Най-заден!
Кукловодът изтупурка към него.
— Искам всички записи за Джак Бренън. Разговорите с него, медицинските му изследвания, данните от аутопсията на мъртвия пазител.
Щеше да си отвлече вниманието с работа.
Луис Ву седеше във въздуха, заел поза лотос, а дрехите му висяха на свободни гънки около тялото. На екран, сякаш появил се извън корпуса на „Иглата“, един отдавнашен мъртвец обясняваше произхода на човечеството.
— Трудно е да се каже, че пазителите имат свобода на избора. Прекалено умни сме, за да не прозрем веднага кой вариант е най-правилният. Ако един пак-пазител няма живи потомци, обикновено умира. Престава да се храни. Някои пазители обаче са по-способни да разсъждават обобщено. Успяват да измислят какво да сторят за цялата си раса и това поддържа живота им. Поне за мен беше по-лесно, отколкото за Пхсстхпок.
— Каква подбуда откри? Коя причина те подтиква да се храниш?
— Възможността да ви предупредя за паките…
Луис кимна сам на себе си, припомняйки си резултатите от аутопсията на пришълеца. Мозъкът на Пхсстхпок се оказал по-голям от човешкия, без това да се отнася за предните дялове. А главата на Бренън изглеждаше вдлъбната по средата — издута и отпред, и отзад.