Кожата на някогашния миньор в астероидния пояс приличаше на набръчкана броня. И ставите му бяха подути. Устните и венците се бяха слели в твърда човка. Но външността като че не смущаваше коренно променения бивш човек.
— Всички признаци на старостта са остатъци от прехода на размножителя в пазител — поучаваше той също отдавна мъртвия следовател от полицията на Обединените нации. — Кожата задебелява и се набръчква. Такава трябва да бъде, за да предпазва дори от удар с нож. Зъбите опадат, за да се втвърдят венците. Сърдечният мускул може да отслабне, защото в слабините израства второ двукамерно сърце… — Гласът на Бренън чегърташе неприятно. — Ставите се уголемяват, за да са в хармония с по-силните мускули. Но никоя от тези промени не може да е успешна без дървото на живота, а на Земята го няма от три милиона…
Луис се стресна, когато нечии пръсти подръпнаха анцуга му.
— Луийву, гладен съм.
— Ясно.
И без това проучването му омръзваше. Не откриваше нищо полезно.
Харкабийпаролин още спеше. Но миризмата на месо, опечено от лъча на лазер, я събуди. Луис избра плодове и задушени зеленчуци за гостите си, показа им и къде да изхвърлят всичко, което не им хареса.
Своята храна пренесе в товарния отсек.
Ядосваше се, че още двама му бяха увиснали на врата. Е, признаваше и че са жертви на похожденията му. Не можеше обаче да ги научи дори сами да си поръчват яденето! Всички надписи в роботизираната кухня бяха на интерезик и на Речта на героите.
Имаше ли изобщо начин да ги впрегне на работа?
Утре. Утре ще измисли нещо.
Компютърът вече откриваше отговори на въпросите. Най-задния май беше зает непрекъснато. Луис все пак успя да го повика за малко и поиска записите от нахлуването на Кхмий в замъка.
Крепостта заемаше върха на каменисто възвишение. В жълтеникавата тревиста равнина долу пасяха стада от ивичести жълто-оранжеви твари, доста подобни на прасета. Совалката направи кръг и се спусна в двора сред облак от стрели.
Известно време не се случваше нищо.
После в един миг от няколко сводести изхода изскочиха едновременно размазани оранжеви петна — твърде пъргави, за да се виждат добре.
Притиснаха се в основата на совалката, здраво хванали оръжията си. Да, бяха кзинти, но някак уродливи в очите на Луис. Естествено еволюцията им бе тръгнала по друг път за четвърт милион години.
Харкабийпаролин се обади до рамото му:
— Тези да не са от расата на твоя приятел?
— Е, не съвсем същите, но са му сродни. По-нисички са и козината им тъмнее, освен това… да, долната им челюст е по-тежка.
— Той те е изоставил. Защо и ти не го зарежеш?
Луис прихна.
— За да си имаш удобно легло ли? Бяхме тръгнали да вършим работа, а аз позволих на една вампирка да ме съблазни. Кхмий беше отвратен. Мисля, че според него аз съм го изоставил.
— Нито мъж, нито жена могат да устоят на вампирите.
— Кхмий не е човек. Не е способен да пожелае ришатра с вампир, нито с който и да било хуманоид.
Още едри оранжеви котки притичаха към совалката. Двама бойци носеха метален цилиндър с петна от ръжда. Нападателите изпълзяха назад.
Цилиндърът изчезна в кълбо от бяло-жълти пламъци. Совалката се плъзна тромаво встрани. Кзинтите почакаха и се върнаха да огледат резултата от взрива.
Харкабийпаролин сгуши глава в раменете си.
— Да, по-скоро биха ме пожелали за трапезата си.
Луис вече се ядосваше.
— Не е изключено. Спомням си обаче как Кхмий здравата беше прегладнял веднъж, но не ме докосна. Какво те мъчи, между другото? В града нямате ли месоядни?
— Имаме.
— А в Библиотеката?
Стори му се, че няма да му отговори. (От тесните бойници на замъка надничаха космати лица. Взривът не бе причинил никакви видими повреди.)
— Прекарах немалко време в Сградата Пант…
Отначало не разбра намека. Аха, Пант! Като глава лук, обърната с върха надолу. И там бе поправил водния колектор. Господарите на сградата искаха да платят със секс. А в коридорите се носеше дъх на вампири.
— И си правила ришатра с месоядни?
— С пастири, с горски хора, с нощния народ. Няма как да избягам от спомените.
Луис неволно се отдръпна.
— С нощния народ ли?
Жената за мършоядите ли говореше?
— Те са много ценни за нас. Събират вести и за града, и за Народа на машините. Крепят каквото е останало от цивилизацията, а ние внимаваме да не ги оскърбим с нещо.
— Ъхъ…
— Но другото… Луийву, нощният народ има много остро обоняние. Надушат ли вампири, впускат се в паническо бягство. Поискаха от мен да правя ришатра с един от тях, но без да използвам уханието. И аз пожелах да ме преместят в Библиотеката.