— Е, не ми се видяха чак толкова отблъскващи.
— За ришатра ли? Ние, останалите без родители, трябва да си изплатим дълга към обществото, преди да се съберем с някого и да се задомим. Когато се преместих, загубих всичко. Но може би взех решението си твърде късно. — Харкабийпаролин се взря в очите му. — Не е никак весело. Щом въздействието на уханието отминеше, започвах да си спомням. Миризмите. Кръвта в дъха на нощните ловци. Вонята на гнило по телата на мършоядите.
— Отдавна си се отървала от това — подхвърли Луис за утеха.
Някои от кзинтите на екрана понечиха да се изправят. После всички заспаха. Десет минути по-късно външният люк се отвори. Кхмий излезе, горд като пълководец, току-що пожънал победа на бойното поле.
Най-после кукловодът благоволи да се покаже. Изглеждаше занемарен и останал без сили.
— Догадката ти се потвърди. Скритът не само поддържа магнитно поле, но и в цялата конструкция е вплетена мрежа от свръхпроводници.
— Добре — промърмори Луис. Сякаш тежък товар се смъкна от гърба му. — Направо чудесно! Но как ли Строителите на градове са научили това? Не вярвам, че са успели да ровичкат в скрита.
— Не са могли. Използвали са магнити за компаси. И установили, че под света има паяжина от шестоъгълници, съставена от свръхпроводници, всеки с дължина към петдесет хиляди мили. Откритието много им помогнало в съставянето на карти. Минали векове, преди да напреднат достатъчно във физиката, за да проумеят какво са открили. Накрая успели да си направят свои свръхпроводници.
— А онзи бацил…
— Не би проникнал до свръхпроводник, потопен в скрит. Е, да, основата все пак е уязвима за метеоритни пробиви. Да се надяваме, че мрежата от свръхпроводници не е оголена никъде.
— Шансът наистина е нищожен.
Най-задния се поколеба.
— Луис, още ли се опитваме да разкрием тайната на преобразувателя на материята?
— Не.
— Жалко. Колко лесно бихме решили проблемите си! Той вероятно е работил в гигантски мащаби. Преобразуването на материя в енергия сигурно е несравнимо по-лесно, отколкото на материя в материя. Представи си, че насочим… ами, да го наречем преобразувател-оръдие към външната страна на основата, там, където тя е най-отдалечена от слънцето. Ударът би наместил веднага конструкцията. Разбира се, ще възникнат и допълнителни проблеми. Инерционната вълна ще убие мнозина аборигени, но оцелелите ще бъдат повече. А изгореното защитно покритие може да бъде възстановено след време. Защо се кискаш?
— Превъзходен изобретател си! Само едно не е наред. Нямаме никакво основание да смятаме, че преобразувателят е съществувал.
— Не те разбирам.
— Харлоприлалар непрекъснато си измисляше. По-късно все пак си призна. В края на краищата откъде би могла да знае как е създаден Пръстенов свят? Тогава прародителите й са били още маймуни. — Луис забеляза как главите се гмурнаха и кресна: — Ей, я не ми се вцепенявай пак! Нямаме време за глезотии.
— Слушам и изпълнявам.
— Какво друго изкопчи досега?
— Почти нищо. Анализът на подобията и отпратките в историята не е завършен. А самите приказки за Големия океан не означават много за мен. Ако искаш, опитай ти да се позанимаваш с тях.
— Утре.
Тих неясен шум го събуди. По навик извъртя тялото си в безтегловността.
Мъждивата светлина стигаше, за да различи прегърнатите Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок. Шепнеха си. Преводачът не долавяше казаното, но то явно звучеше нежно. Усмихна се на внезапно пробудилата се завист. Само си бе въобразявал, че момчето е недорасло, а жената е загърбила плътското влечение. Пък и това не беше ришатра, нали принадлежаха към една и съща раса…
Обърна им гръб и затвори очи. Но тъй и не чу очакваното ритмично плискане на вълничките в леглото. Унесе се неусетно.
И сънува, че си е позволил ваканция.
Безспирно пропадане сред звездите. Когато светът му дотегнеше с богатството, разнообразието и изискванията си идваше време да го напусне. Сам в малък кораб бе прониквал в неизследваните пролуки на пространството, за да види какво биха му предложили те и да се увери, че още обича себе си. Нищо, че сега висеше между спалните плоскости и щастливо си представяше как отново е в космоса. Никой не зависи от него, не е принуден да изпълнява обещания…
Изведнъж жената писна панически право в ухото му. Една пета се заби болезнено в плаващите му ребра и Луис се преви задъхан. Трескаво размахани ръце го пердашеха наслуки, после се вкопчиха във врата му. Хленченето не спираше.