Луис откопчи пръстите и извика:
— Изключване на полето!
Отново усети тежестта, двамата полека се спуснаха върху долната плоскост. Харкабийпаролин млъкна, сетне тежко отпусна ръце.
Момчето приклекна до нея, объркано и уплашено. Задаваше настойчиви въпроси на езика на Строителите. Жената само изръмжа нещо.
Кауаресксенджаджок пак я заприказва и този път тя му отговори по-словоохотливо. Хлапакът закима неохотно. Каквото и да бе чул, явно никак не му допадаше. Отиде в ъгъла, стрелна ги през рамо с неразгадаем поглед и се пренесе в товарния отсек.
Луис се пресегна да включи преводача.
— Добре де, каква е тази врява?
— Паднах! — изхълца жената.
— Нищо страшно не е станало. Някои от нас дори предпочитат да спят така.
Изражението й не се нуждаеше от тълкуване. „Ама че безумци!“ След миг тя вдигна рамене. И се напрегна.
— Принудих се да осъзная, че вече съм безполезна, щом вашите машини четат по-бързо от мен. Остана само едно нещо, с което да помогна в нашата мисия — да те облекча от страданията на нагона.
— Страхотно облекчение… — промърмори Луис. Искаше да прозвучи язвително, но дали тя щеше да го разбере? Проклет да е, ако се съгласи с тази чудновата благотворителност.
— Ако се къпеш по-често и си миеш старателно устата…
— Я задръж малко. Твоята жертвоготовност заслужава само най-възвишени похвали, но май не би било учтиво да приема.
Успя да я озадачи.
— Луийву, не искаш ли да правиш ришатра с мен?
— Не, макар да ти благодаря за поканата. Включване на полето!
Зарея се над жената. Опитът му подсказваше, че предстои скандал, и то неизбежен. Ако опиташе обаче да му налети с нокти и зъби, щеше да се обърка в безтегловността.
Тя го изненада.
— Луийву, ще бъде ужасно, ако родя дете точно сега!
Изви глава, за да погледне надолу към лицето й.
Никакви признаци на ярост, просто беше мрачно и сериозно.
— Ако легна с Кауаресксенджаджок — добави Харкабийпаролин, — ще зачена дете, което може да загине в пламъците.
— Ами тогава недей! На момчето и без това му е рано за подобни удоволствия.
— Грешиш.
— Тъй ли било… А вие нямате ли… Не, не ми се вярва да използвате контрацептиви. Поне не умееш ли да пресмяташ кога е възможно да заченеш, за да намалиш по такъв начин рисковете?
— Не ми е ясно за какво говориш. А, разбрах! Луийву, нашата раса е наложила властта си над почти целия свят, защото е овладяла тънкостите и разнообразието на ришатра. Знаеш ли как сме научили толкова много?
— С налучкване.
— Не забравяй, че някои раси са по-плодовити от останалите.
— Вярно е.
— Още преди да създадем цивилизацията си, ние сме се убедили, че ришатра е начин да не зачеваме. Ако се съберем с някой от нашата раса, след четири фалана се ражда дете. Кажи ми — може ли светът да бъде спасен? Убеден ли си?
О, как жадуваше за ваканция! Сам в едноместен кораб, на светлинни години от отговорността за когото и да било освен за самия себе си. О, как жадуваше за жицата…
— Не мога нищо да ти обещая.
— Тогава прави ришатра с мен, за да не мисля постоянно за Кауаресксенджаджок!
Предложението съвсем не беше най-ласкаещото самочувствието му в неговия доста дълъг живот.
— А как ще облекчим неговите страдания?
— Не знам. Горкото момче, ще трябва да се поизмъчи малко.
„Защо не се поизмъчите и двамата?“ — сопна се мислено Луис. Но не му стигна жестокост да го каже. Жената беше изтормозена. И имаше право. Бъдещето не изглеждаше особено добро за още един мъничък потомък на Строителите.
Освен това я желаеше.
Измъкна се от безтегловността и я поведе към водното легло. Радваше се, че хлапакът предпочете да се изнесе в товарния отсек. Но какво ли щеше да каже на сутринта?
Двадесет и шеста глава
ПОД ВОДАТА
Луис се събуди и усети гравитацията. Хилеше се щастливо и изпитваше приятна болка и в най-дребното мускулче. Освен това го смъдяха очите. Почти не спа през нощта. Харкабийпаролин изобщо не бе преувеличила силата на мъчещото я желание. Въпреки прекараната цяла година с Харлоприлалар, до тази нощ той не подозираше, че Строителите на градове се разгонват.
Помръдна и голямото легло се разлюля под него. Друго тяло се опря в собственото му — Кауаресксенджаджок, проснал се по корем като морска звезда. Леко похъркваше.
Жената се бе свила до оранжевата козина. Надигна се и седна. Веднага обясни, може би за да се оправдае че го е зарязала сам в постелята:
— Все се събуждах и се чудех къде съм, щом леглото се разклатеше.