Вярваше обаче в неописуемите бури. На Пръстенов свят те можеха да натрупат стъписваща мощ дори без Кориолисовия ефект4, пораждащ урагани на нормалните планети. Спомни си, че видя в картата на Кзин кораб колкото град. Може би само такива размери биха му помогнали да се пребори със стихията.
Не си позволи да отхвърли без съмнение дори историите за магьосници. В три от приказките те като че също бяха от расата на Строителите. Само че — за разлика от вълшебниците на Земята — бяха могъщи бойци. И носеха брони.
— Кауа, магьосниците винаги ли са покрити с броня?
Момчето го изгледа особено.
— Питаш за приказките, нали? Не. Май ги носят онези, които се навъртат около Големия океан. Защо те интересува?
— А сражават ли се? Велики воини ли са?
— Ами… не е задължително.
Хлапакът изглежда се почувства неудобно и това накара Харкабийпаролин да се намеси:
— Луийву, може би аз знам повече от Кауаресксенджаджок за детските приказки. Какво се опитваш да узнаеш?
— Търся къде са живели създателите на Пръстеновия свят. Не е изключено именно те да са били бронираните магьосници… но пък приказките са от много по-късен исторически период.
— Значи не са те!
— Но какво е породило легендите? Статуи? Мумии от пустините? Родова памет?
Тя поумува.
— Магьосниците обикновено са от расата, към която принадлежи и разказвачът. Описват ги различни — според ръста, теглото и навиците им в храненето. Но имат и нещо общо помежду си. Бият се безмилостно. Не заемат страната нито на доброто, нито на злото. И не бива да бъдат побеждавани, а отбягвани.
Като подводница под полярните ледове „Гореща игла на дознанието“ се провираше под дъното на Големия океан.
Най-задния бе намалил скоростта. Успяха да огледат добре дългата, сложно начупена ивица на континенталния шелф, останала вече зад тях. Виждаха огромните кухини на планини, издигащи се над водата, също и изпъкналите по пет-шест мили зъбери, които отгоре бяха океански падини.
Трябваше вече да са под картата на Кзин — неравна повърхност, тъмна дори при усилване на светлината и измамно близка, макар да бяха на три хиляди мили от нея. Изглежда по времето, когато създателите на конструкцията са оформяли картата, на действителната планета Кзин бе имало бурна тектонична активност. Моретата се издуваха, планините хлътваха рязко и нависоко.
Луис почти не се ориентираше, тези призрачни контури не му стигаха. Зрението му имаше нужда от сенките от шарките на оранжево-жълтата джунгла…
— Получаваш ли сигнал от совалката?
Седналият пред пулта кукловод изви едната си глава.
— Не, скритът ни пречи. Виждаш ли онзи почти кръгъл залив, където свършва реката? Там е закотвен огромният кораб. А близо до отсрещния край на картата, при сливането на двете реки са замъкът и совалката.
— Ясно. Отдалечи се на още няколко хиляди мили. Искам да обхвана всичко с поглед.
„Иглата“ потъна под неравния таван.
— Нали си виждал това, когато сте прелитали с „Лъжеца“? — учуди се Най-задния. — Да не очакваш някакви промени за толкова кратък период?
— Не. А теб да не би да те мъчи нетърпение?
— Разбира се, че не!
— Сега знам повече. Може да забележа някоя дреболия, която сме пропуснали предишния път. Например… Какво стърчи при южния полюс?
Кукловодът увеличи изображението на екрана. Дълъг, тесен, непрогледно черен триъгълник се подаваше точно от средата на картата.
— Охлаждащ радиатор — обясни Най-задния. — Естествено е да изстудяват полярните области.
Двамата от града зяпаха озадачени.
— Не разбирам — промълви Харкабийпаролин. — Въобразявах си, че съм запозната с науката, но… що за чудо е това?
— Твърде сложно за обяснение. Най-заден…
— Луийву, не съм нито дете, нито глупачка!
Каза си, че жената наистина няма как да е на повече от четиридесет земни години.
— Добре де! Замисълът е бил да наподобят условията на планетите. А те са въртящи се кълба, нали така? При полюсите слънчевата светлина пада почти успоредно на повърхността, затова е студено. Тази имитация на свят очевидно има система за охлаждане на полюсите. Най-заден, дай по-едър план!
Зърнестите плоскости на радиатора се превърнаха в безброй крилца с променлив наклон — сребристи отгоре, черни отдолу. „Лято и зима“.
— Не мога да повярвам…
Сякаш някой друг изрече тези думи.
— Луийву, какво ти става?
Той разпери безпомощно ръце.
— От време на време се стъписвам. Все си мисля, че съм приел нещата каквито са, и изведнъж всичко отново става твърде грамадно за мен. Дяволски грамадно!
4
Буря, при която ветровете над голите равнини се усилват още повече заради въртеливото движение на планетата. — Бел.ред.