В очите на Харкабийпаролин напираха сълзи.
— Вече знам, че моят свят е само имитация на истинските…
Луис я прегърна.
— Това е истинско. Усещаш, нали? И ти си истинска като мен. Тупни с крак по пода, ако искаш да се убедиш. Светът е истински, също като този кораб. Само дето е по-голям. Толкова по-голям, че страх да те хване.
— Луис… — прекъсна ги Най-задния.
Беше пораздвижил телескопа и показваше кръга от по-малки радиатори около картата.
— Естествено! И северният полюс трябва да е охладен.
— Ъхъ… Ей сега ще се опомня. Насочи се към Юмрука на бога, но не бързай. Компютърът ще го намери ли?
— Да. Възможно ли е да го заварим запушен? Нали ти каза, че епицентърът на бурята е изчезнал?
— Не е лесно да запушиш Юмрука на бога. Дупката е по-голяма от Австралия, при това далеч над атмосферата.
Той си разтърка очите.
Не е време да се отпускам. Всичко случващо се е истина. Значи мога и да го осмисля с мозъка си. Тандж, не биваше да се пристрастявам към жицата! Прецакала ми е усета за действителността. И все пак… охлаждащи радиатори под полюсите?
Вече излизаха изпод картата на Кзин. Дълбокото сканиране изобщо не показваше тръбите под релефно изпъкващото морско дъно. Това може би означаваше, че и пенестото антиметеоритно покритие е от скрит. А тръби трябваше да има непременно, иначе тинята щеше да запълни дори океаните.
По една драга във всяка дълбока падина, в чийто край пък се намира отвор на тръба… така дъното оставаше чисто.
— Най-заден, искам да се отклониш малко. Нека минем първо под картата на Марс, после и под тази на Земята. Няма да се отдалечим прекалено.
— Ще удължим полета с почти два часа.
— Струва си да рискуваме…
Убиваше двата часа с дрямка в полето на спалните плоскости. Знаеше добре, че търсачът на приключения трябва да си наваксва съня при всеки удобен случай. Стори му се, че се сепна твърде рано — обратната страна на океанското дъно все така се издуваше над „Иглата“. Почувства, че спират.
— Марс го няма — съобщи Най-задния.
Луис тръсна сърдито глава. „Събуди се бе, мекотело такова!“
— Какво?!
— Това е студена и суха планета, почти лишена от въздух. Не греша, нали? Значи цялата карта трябва да бъде охлаждана, а и изсушавана по някакъв начин. Тоест — издигната почти до горната граница на тукашната атмосфера.
— Ъхъ. Всичко е вярно.
— Ами погледни нагоре тогава! Според компютъра трябва да се намираме под картата на Марс. Е, виждаш ли още по-голям охлаждащ радиатор от онзи под Кзин? Случайно да забелязваш почти кръгла вдлъбнатина, дълбока двайсетина мили?
Над главите им нямаше нищо друго освен все същия обърнат релеф на океанското дъно.
— Луис, това е много тревожен признак. Ако паметта на компютъра започва да ни подвежда…
Краката на кукловода се огънаха, а главите му моментално се гмурнаха надолу и под тях.
— Нищо й няма на компютърната памет — успокои го Луис. — Я се отпусни. Казвам ти — компютърът си е съвсем наред! Провери дали температурата на океана над нас е по-висока.
Най-задния явно се поколеба дали да не се превърне в покрито с козина яйце. После промърмори:
— Слушам и изпълнявам.
И седна пред пулта.
— Добре ли разбрах? — учуди се Харкабийпаролин. — Липсва подобието на един от вашите светове?
— Да, на един от по-малките. Дребен пропуск, скъпа.
— Но тези тук не са кълба — проточи тя замислено.
— Права си. Разстлали са ги като кората на обелен плод.
— Температурите в района са различни — обади се Най-задния. — Диапазонът е от нула до тридесет градуса по Целзий.
— Водата би трябвало да е по-топла около картата на Марс.
— Засега не откриваме признаци, че тази карта е на мястото си, а и водата не е по-топла.
— А… Странно.
— Ако съм разбрал какво те озадачава, наистина се сблъскваме със сериозен проблем.
Шиите на Най-задния се извиха и главите му се вторачиха една в друга. Луис бе виждал и Несус да прави същото. Преди се чудеше дали това не е смехът на кукловодите. А може би така се съсредоточаваха. На Харкабийпаролин май й се завиваше свят от тази картинка, но и тя не можеше да откъсне поглед.
Луис крачеше нервно. Марс несъмнено се нуждаеше от охлаждане. Но къде са…
Най-задния изсвири чудноват акорд.
— Мрежата?
Луис се вцепени насред крачката си.
— Мрежата… Именно! И това означава, че… Проклятие! Толкова лесно ли било?
— Да, може да се каже, че постигаме напредък. Каква да бъде следващата ни стъпка?
Научиха немалко, докато зяпаха дъното на света. Значи…