— Слушам и изпълнявам.
— Колко дълго останахме в стазис?
— Не е възможно да определя в момента. Хронометърът на „Иглата“ също е спрял, разбира се. Ще пратя команда на сондата да ни предаде всички записани данни, но отговорът ще се забави шестнадесет минути заради разстоянието.
— А с каква скорост летяхме?
— Пет цяло и осем десети мили в секунда.
— Значи заковаваме точно на пет мили в секунда, докато разнищим данните.
Щом корабът доближи повърхността на водата, отново започнаха да приемат сигнала от совалката. Огънят в двора пламтеше, автолечителят си оставаше затворен. Луис си напомни, че Кхмий трябваше да е излязъл досега.
Синьото около тях изсветляваше. „Иглата“ се изтръгна от океана и се понесе към слънцето. Подът под краката им почти не потрепваше, докато се отдалечаваха от водата с ускорение двадесет G.
Гледката беше много поучителна.
На четиридесет-петдесет мили зад тях огромни вълни се разбиваха по плоския плаж, който някога сигурно бе представлявал континентален шелф. От него се точеше идеално прав дълбок улей. Явно „Иглата“ не се бе ударила директно в океана.
По-нататък имаше тревисти равнини, след тях — гори. Сега те горяха. Огнена буря, обхванала хиляди квадратни мили. Пламъците се устремяваха от всички страни към средата, а там се издигаха право нагоре, досущ като парата, струпваща се над земите на слънчогледите далеч оттук. Невъзможно беше стремителното падане на кораба да е причинило опустошението.
— Вече сме осведомени — натърти Най-задния, — че антиметеоритната защита е програмирана да стреля и по обитаеми територии. Луис, смаян съм. Изразходваната енергия е сравнима с необходимата за проекта, задвижил Флота на световете. А автоматиката сигурно е правила това неведнъж.
— Отдавна знаем, че паките са замисляли творенията си със замах. Но какво стана всъщност?
— Не ме отвличай сега. Ще ти кажа, щом разбера.
Кукловодът изчезна зад непрозрачната стена.
Беше вбесяващо, че той разполага с всички уреди. Можеше да сипе лъжи и с двете глави, а нямаше как другите да проверят чутото!
Харкабийпаролин подръпваше ръкава му и той й се озъби:
— Сега пък какво има?
— Луийву, не те разпитвам от празно любопитство. Просто разумът ми не издържа. Подмятат ме сили, които не мога дори да опиша. Моля те, обясни ми…
Луис въздъхна.
— Искаш от мен да ти обясня как действат стазисните полета и антиметеоритната защита на Пръстенов свят. Ще се наложи да стигна до кукловодите от Пиърсън, корпусите на „Дженеръл продъктс“ и паките.
— Готова съм да те слушам.
Докато той говореше, тя кимаше и задаваше въпроси. Опитваше да се увери, че е схванала същината. Разбира се, самият Луис Ву знаеше несравнимо по-малко, отколкото му се искаше. Но трябваше да й втълпи, че е проумял важните неща. И когато жената се остави да бъде убедена, започна да си възвръща самообладанието. Това в края на краищата беше целта.
Скоро Харкабийпаролин го поведе към водното легло, без да се притеснява от момчето, което им се ухили веднъж през рамо и пак се вторачи в Големия океан.
Ришатрата даваше спокойствие. Е, може би мимолетно. Но на кого му пукаше?
Водата долу несъмнено беше в изобилие.
От тази височина се виждаше надалеч, преди слоевете въздух да размият гледката. Рядко се мяркаше дори островче! Тук-там прозираха очертанията на твърде плиткото дъно. Но над простора стърчаха само отделни връхчета, вероятно и те скрити под повърхността, преди да налети чудовището, сътворило Юмрука на бога.
Имаше бури, но човек напразно би се взирал в търсене на спиралите, отбелязващи урагани и тайфуни. Облаците сякаш се събираха във въздушни реки. И от хиляда мили личеше, че се движат.
Кзинтите, дръзнали да се опълчат срещу този безкрай, едва ли са били страхливци, а завърналите се от пътешествията в никакъв случай не бяха глупаци. С примижали от напрежение очи на десния хоризонт се забелязваха неясни острови — трябваше да е картата на Земята… която просто се губеше в океана.
Хладнокръвен, отработен до съвършенство контраалт проникна в унеса на неговия размисъл.
— Луис, намалих скоростта до четири мили в секунда.
— Бива.
Четири, пет — имаше ли значение?
— И къде е разположена според теб антиметеоритната защита?
Долавяше нещо в тона на кукловода…
— Нищо не съм казвал. Не знам.
— Ами, не си! Имам запис. Намирала се е в засенчващите плоскости. Това било единственото правдоподобно обяснение, щом не пазела външната страна на пръстена.
Аха… В гласа на Най-задния липсваше дори намек за чувства.