— Да смятам ли, че съм сбъркал?
— Луис, моля те да внимаваш. Когато скоростта ни надвиши четири цяло и четири десети мили в секунда, слънцето изригна. Имам и визуални записи. Не сме го видели заради защитния слой. Светилото е изхвърлило струя от плазма, дълга няколко милиона мили. Право към нас. А тя не се е изкривила в магнитното поле на звездата, както е нормално при подобни явления.
— Не бяхме ударени от плазмена струя.
— Както вече казах, за двадесет минути плазмата се е проточила на няколко милиона километра. И се е преобразувала в лазерен лъч във виолетовата част на видимия спектър.
— Мили Боже…
— Газов лазер с невъобразима мощност. Там, където е попаднал лъчът, още има светещо петно. По мои изчисления диаметърът му е бил около десет километра. Не особено фокусиран лъч, но пък и не е нужно да е такъв. Дори при скромен коефициент на полезно преобразуване на енергията, изригването би стигнало за излъчване на газов лазер с три пъти по десет на двадесет и седма степен ерга в секунда, и то в продължение на цял час.
Мълчание.
— Луис?
— Дай ми малко време. Най-заден, това е едно извънредно внушително оръжие… — И внезапно му светна в главата: ето я тайната на създателите на този свят! — Затова са се чувствали в безопасност. Били са в състояние да отблъснат всякакво нашествие. Имали са лазерно оръдие, по-голямо от планетите, по-голямо дори от системата Земя-Луна, от… Най-заден, май ще припадна!
— Нямаме време.
— Какъв е причинителят? Нещо е накарало слънцето да изригне плазма. Дали не е едно от предназначенията на засенчващите плоскости?
— Не бих се спрял на тази хипотеза. Според записите от камерите една част от вътрешния пръстен се е отместила встрани, за да пропусне лъча, като се е сгъстила наоколо, вероятно с цел да предпази близките райони от прекомерно облъчване. Не можем да приемем, че в същото време системата от засенчващи плоскости е манипулирала с магнитно въздействие фотосферата на звездата. Дори посредствен конструктор би предвидил две напълно самостоятелни системи…
— Прав си. Абсолютно! И все пак ще провериш, нали? Записахме всевъзможните магнитни явления от три различни точки. Открий причинителя на слънчевото изригване. — „Аллах, Кдапт, Брама, Финагъл, нека са засенчващите плоскости!“ — Най-заден, имам още една молба. Каквото и да научиш, не ми се прави на топка.
Необичайна пауза.
— При тези обстоятелства подобно поведение би обрекло всички ни на гибел. Не бих постъпил така, докато не се уверя, че няма никаква надежда. Достатъчно ли е?
— Никога не можеш да си сигурен, че няма никаква надежда. Запомни това.
Най-сетне виждаха картата на Марс. От нея ги деляха стотина хиляди мили повече, отколкото от тази на Земята, само че тукашният Марс беше един гигантски масив. От такъв ъгъл обаче представляваше просто черна линия — издигаше се двадесет мили над морското равнище, както предвиди Най-задния.
На пулта в совалката вече мигаше червена лампичка. Температурата в кабината бе четиридесет и пет градуса по Целзий, съвсем нормална за басейн с гореща минерална вода. Но нищо не просветваше по големия ковчег, погълнал Кхмий. Автолечителят си имаше собствена система за контрол на температурата.
Кзинтите отвън май бяха привършили снарядите, затова пък имаха неизчерпаеми запаси от дърва за горене.
Още двадесет хиляди мили при скорост четири мили в секунда.
— Луис?
Измъкна се от безтегловността на спалните плоскости. Дори в сънените му очи кукловодът изглеждаше ужасно. Разрошена козина, украсата поизтрита от едната страна. Клатушкаше се, сякаш коленете му се бяха вдървили.
— Ще измислим нещо друго — опита се да го утеши Луис. Искаше му се да протегне някак ръка през стената, да погали спътника си по козината, да го насърчи. — Може и в онзи замък да се натъкнем на библиотека. Или пък Кхмий вече да е научил нещо, което на нас не ни е известно. Тандж! Нищо чудно и аварийният екип да е открил решението.
— Всички знаем крайното решение. Ще разгледаме слънчевите петна отдолу. — Леденият глас като че се разнасяше от компютър. — И ти си се досетил, нали? Решетката от свръхпроводящи шестоъгълници, вложена в основата. Скритът може да бъде намагнитен, за да манипулира плазмените струи във фотосферата на звездата.
— Ъхъ, досетих се.
— Вероятно точно такова събитие е изместило Пръстенов свят от орбитата му. Поредната плазмена струя е била създадена за стрелба по метеорит, случайно доближила комета, дори флот от картите на Земята или Кзин… После вече е нямало реактивни двигатели, за да върнат конструкцията на мястото й. А и без плазмената струя един по-голям метеорит би бил достатъчен. Аварийният екип се е намесил по-късно. Твърде късно.