Выбрать главу

„Да, тук кукловодите не са се опитвали да развъждат кротки кзинти…“ — напомни си Луис.

— И тъй, щом не можеш да изведеш самките от крепостта, нито да избиеш всички мъжкари вътре, няма друг изход, освен да се спазариш с тях. На богове ли ще си играем?

— Вероятно. Ето какво ще направим…

Совалката се рееше малко над обсега на оръдията. Сянката й покриваше пепелищата в двора. Луис слушаше гласовете, предавани от преводача на Кхмий, и чакаше уговорения сигнал.

Кзинтът подканяше стрелците да опънат лъковете си срещу него. Заплашваше, обещаваше, пак заплашваше. Чу се грохот от падането на каменни парчета, срязани с лазер. Съскане, ръмжене, пръхтене.

И нито дума за ужасния му повелител.

Кхмий прекара там цели четири часа. Най-сетне се показа в една от бойниците и се понесе нагоре. Луис го изчака да влезе в совалката и я издигна.

След малко той се появи в пилотската кабина, вече свалил от себе си левитатора и бронята.

— Предпочете да не играем на богове, тъй ли?

— Да не се чувстваш обиден, че те изключих от играта?

— Разбира се, че не.

— Щях само да усложня преговорите. И… не можах да се насиля. Те все пак са от моята раса. Не беше редно да ги заплашвам с някакъв си човек.

— Ясно.

— Катакт ще отгледа децата ми от мъжки пол като герои. Ще ги научи да боравят с оръжие и ще ги въоръжи добре, а когато съзреят достатъчно, ще ги прати да завоюват свои земи. Нали разбираш — няма да са заплаха за собствените му владения, а ако не идвам повече тук, шансовете им да оцелеят ще нараснат. Освен това му оставих лазерното си фенерче…

— Добре си направил.

— Да се надяваме.

— Е, свършихме ли си работата в картата на Кзин?

Кхмий поумува малко.

— От пленения пилот научих, че той и подобните му до един са благородници със собствени имена и много образовани. Чджарл ми разказа доста за епохата на пътешествията, след като го вбесих с подигравките си към праотците му. Предполагам, че в „Чудовището“ имат летописи и архиви. Да им ги вземем ли?

— Я ми кажи набързо какво си чул от Чджарл. Докъде са стигали на Марс?

— Първо спрели пред стена от падаща вода. По-късните поколения изобретили скафандри и летящи машини. Проучили външните области по края на картата, а една група стигнала до центъра, където намерила ледници.

— Щом е така, да не се занимаваме с библиотеката в „Чудовището“. Изобщо не са проникнали под повърхността. Най-заден, слушаш ли ни?

— Да, Луис.

— Насочваме се към картата на Марс. И ти направи същото, но внимавай винаги да си вдясно от нас, за да се прехвърлим, ако стане нещо непредвидено.

— Слушам и изпълнявам. Имаш ли нова информация?

— Кхмий я е събрал. Кзинтските експедиции не са открили по картата на Марс нищо нетипично и за същинската планета. Още не знаем откъде да влезем.

— Може би отдолу.

— Нищо чудно да опрем и до това. Въпреки че ще бъде неприятно. Как я карат нашите гости?

— Желателно е по-скоро да дойдеш при тях.

— Когато мога. Провери какви данни имаш в компютъра за Марс. И за марсианците. Край. — Обърна се към кзинта. — Искаш ли ти да пилотираш? Само не ускорявай над четири мили в секунда.

Кхмий докосна пулта и совалката се устреми напред и нагоре. Изтръгнаха се от сивата облачна стена. С издигането синевата на небето потъмняваше. Скоро картата на Кзин остана зад тях.

— Кукловодът като че наистина те слуша — подхвърли кзинтът.

— Ъхъ.

— И както виждам, разчиташ на хипотезата си за картата на Марс.

— Позна. — Луис се ухили. — Превъзходно са измайсторили заблудата, но нищо не е съвършено. Твърде голям обем е трябвало да скрият. Минахме отдолу по пътя насам. Познай какво видяхме под картата.

— Не си играй на гатанки!

— Нямаше нищо. Само плоско дъно. Липсваха дори охлаждащи радиатори. Повечето други карти ги имат, за да се заледяват полюсите. Пасивна охладителна система. Какво я замества на Марс? Къде се разсейва топлината? Мислех си дали не се отделя във водата наоколо, но не е така! Вече смятам, че се пренася направо към свръхпроводящата решетка в основата на Пръстеновия свят.

— Решетка ли?

— Мрежа с грамадни клетки, която контролира магнитните свойства на основата. И служи за управление на процесите в слънцето. Ако картата на Марс е свързана с решетката, значи там е центърът на Пръстенов свят.

Кхмий помисли.

— Да, не могат да се освобождават от излишната топлина, като загряват водата. Щеше да има твърде много пара. Характерното движение на облаците би се забелязвало отдалеч. Дори и от космоса картата на Марс щеше да е мишена, набиваща се на очи. Паките-пазители не биха допуснали толкова елементарна грешка, нали?