— С такова оръжие бих могъл направо да изпаря Земята.
— Я млъквай!
— Луис, съвсем естествено беше да си го помисля.
— Ъхъ…
Лъчът изчезна внезапно. И се появи отново няколко градуса надясно.
— Тандж и проклятия! Най-заден, да се издигнем. Искам да използвам телескопа.
На картата на Земята пламтеше жълтобяла точка. Мястото изглеждаше тъй, сякаш го е цапардосал възедричък астероид.
Нататък, на брега на Големия океан, имаше подобна гледка.
А слънчевото изригване бледнееше. Кхмий промърмори:
— Да не са се появявали космически кораби в тази посока? Или някакви други бързо движещи се тела?
— Уредите може и да са записали нещо — колебливо отвърна кукловодът.
— Добре, провери записите. И нека се спуснем до височина една миля. Мисля, че ще е най-добре да доближим картата на Марс ниско над повърхността.
— Луис?…
— Направи каквото ти каза Кхмий.
— А известно ли ни е вече как е бил предизвикан този лазерен лъч? — попита след малко кзинтът.
— Той ще ти обясни — сухо отвърна Най-задния. — Аз си имам други занимания.
„Иглата“ и совалката доближаваха картата на Марс раздалечени. Най-задния внимаваше между тях да няма ъглово отстояние, за да запази възможността за прехвърляне.
Луис и Кхмий се преместиха в совалката за обяд. Кзинтът беше прегладнял. Погълна няколко килограма сурово месо, една сьомга и поне четири литра вода. Апетитът на човека позатихна от това представление. Радваше се, че и гостите му не са принудени да го гледат.
— Не разбирам защо си помъкнал онези двамата — подхвърли Кхмий, — освен за да се чифтосаш с жената. Добре, ами момчето за какво ти е?
— Те са от расата на Строителите, която някога е властвала над почти целия Пръстенов свят. Измъкнах ги от една библиотека. Опознай ги! Задавай им въпроси!
— Боят се от мен.
— Нали си бил дипломат, умеещ да омайва? Ще поканя момчето да разгледа совалката. Разкажи му нещо. Да речем, за Кзин, ловните паркове и Дома на Патриаршеското минало. Обясни му как се чифтосват кзинтите.
Луис се прехвърли в „Иглата“, размени две-три думи с Кауаресксенджаджок и го отведе, преди Харкабийпаролин да проумее какво става.
Кхмий се зае да показва на момчето как се управлява совалката. Кръжаха, правеха лупинги, стрелкаха се ту към небето, ту към земята. Хлапакът беше очарован. После кзинтът го заплени с магическите свойства на бинокулярните очила, свръхпроводниците и противоударната броня.
Накрая Кауаресксенджаджок сам попита как се размножава неговата раса.
А Кхмий неотдавна бе срещнал самка, която владееше словото! Пред него се бяха открили нови хоризонти. Удовлетвори напълно любопитството на момчето — през това време Луис скучаеше, — после на свой ред започна да го разпитва за ришатра.
Кауаресксенджаджок нямаше практически опит, затова пък главата му преливаше от знания.
— Правим записи, ако хората от чуждите раси са съгласни. Имаме огромен архив. Някои раси предпочитат да се отплащат по друг начин, а не с ришатра, или пък повече им харесва да гледат и да обсъждат. Някои се сношават само в една поза или когато са разгонени. Всичко това влияе на търговските връзки. Използваме и различни помощни средства. Луийву спомена ли ти вече за уханието на вампирите?
И двамата май не забелязаха кога точно Луис се бе прехвърлил обратно в „Иглата“. Харкабийпаролин го посрещна много разстроена.
— Луийву, той може да стори нещо лошо на Кауа!
— Ами, чудесно се разбират! Кхмий ми е отдавнашен съратник и знам, че децата на която и да е раса са му симпатични. Момчето е в абсолютна безопасност. Ако и ти искаш да се сприятелиш с кзинта, почеши го зад ушите.
— Как си нарани челото?
— Проявих небрежност. Чуй, що не взема да те успокоя…
Любиха се; или поне правиха ришатра на водното легло, с включено устройство за масаж. Колкото и да бе намразила живота си в Сградата Пант, явно жената бе научила там немалко. Два часа по-късно Луис твърдо вярваше, че не е в състояние да шавне. Харкабийпаролин го погали по бузата.
— Утре свършва размножителният ми период. Ще си възстановиш силите.
— Не съм сигурен, че има на какво да се радвам — подсмихна се той.
— Луийву, ще ми олекне, ако отидеш при Кхмий и Кауа.
— Добре де. Гледай сега как ще плета крака! Ето, пълзя към прехвърлящия диск. Можеш да си представиш, че вече съм изчезнал.
— Моля те!
— Е, щом толкова настояваш…
Тъмната линия срещу тях полека се превръщаше в преграда, препречила пътя им. Кхмий намали скоростта и от външните микрофони се разнесе равномерен шепот, доста различен от свистенето на въздуха по корпуса на совалката.