— Не можем да излетим обратно, а само да продължим в същата посока?
— Да.
— Искаш ли все пак да опитаме?
— Що за въпроси задаваш! Иска ми се да започна отначало, още отпреди да унищожиш нашия хипердвигател…
— Е, стига де!
— …или отпреди момента, когато реших да отвлека човек и кзинт. Смятам, че допуснах грешка.
— Губим си времето.
— Няма къде да отделяме излишната топлина от „Иглата“. Ако се опитаме да се оттласнем нанякъде, само ще доближим с час-два мига, когато по принуда ще изпаднем в стазис, докато настъпи промяна в обстоятелствата.
— Ще почакаме, щом е така. Има ли образ от дълбокото сканиране?
— Вулканична скала във всички посоки, вече напукана от охлаждането. Ще разширя обхвата… Луис, шест мили под нас забелязвам основа от скрит. Също и покрив от този материал, но много по-тънък, четиринадесет мили над нас.
Усещаше напиращата в гласа на кукловода паника.
— Кхмий, чу ли всичко?
Бе му отговорено по много изненадващ начин.
С вой на нечовешка болка и ярост кзинтът скочи от прехвърлящия диск, закрил очите си с длани. Харкабийпаролин се залепи за стената, за да не бъде прегазена. Огромното туловище налетя на водното легло, претърколи се и тупна на пода.
Луис вече се бе втурнал в банята. Пусна душа докрай, метна се над леглото и подпря с рамо подмишницата на Кхмий. Плътта под козината беше твърде гореща.
Кзинтът се надигна и последва Луис към мощната струя студена вода. Завъртя се под нея, за да го облее отвсякъде. После приседна на пода и вдигна лице към душа. Доста по-късно попита:
— Как се досети?
— И ти ще надушиш миризмата, щом ти се отпуши носът — увери го Луис. — Вони на опърлена козина. Какво стана?
— Изведнъж се подпалих. На пулта се появиха десетки алармени сигнали. Хвърлих се към диска. Совалката е на автопилот… ако не и унищожена!
— Може би ще се наложи да проверим. „Иглата“ пък е потопена в изстиваща лава. Най-заден?
Надникна към пилотската кабина. Кукловодът вече представляваше покрито с козина яйце.
Не бе понесъл последния шок. Имаше защо! От един екран към тях се взираше смътно познато лице.
Виждаше се — доста по-голямо — и в правоъгълника, показвал доскоро данните от дълбокото сканиране. Не лице, а маска, сякаш бе грубо човешко подобие, изработено от стара кожа без нито едно косъмче. По рязко очертаните челюсти липсваха зъби. А очите, потънали дълбоко под надвисналото чело, оглеждаха преценяващо Луис Ву.
Тридесета глава
КЛОПКИ В КЛОПКИТЕ
— Както виждам, загубихте пилота си — отбеляза натрапникът с лице от щавена кожа.
Образът привидно плуваше в чернилката извън корпуса — уродлива глава и издути като пъпеши рамене на пазител.
Луис можа само да кимне. Психическите сътресения го връхлитаха твърде бързо едно след друго. Съзнаваше, че Кхмий стои до него и от козината му се стичат струйки. Кзинтът мълчаливо изучаваше вероятния противник. Жената и момчето сякаш бяха онемели. Ако Луис се бе научил поне малко да разчита израженията им, значи в момента те бяха обзети от възхита или екстаз, а не от ужас.
— Това окончателно ви напъхва в капана — продължи пазителят. — Скоро ще ви се наложи да изпаднете в стазис и не е нужно да обсъждаме каква ще е по-нататъшната ви участ. За мен е голямо облекчение. Не знам дали ще ми е по силите да ви убия.
— Смятахме, че всички сте измрели — измънка Луис.
— Да, паките са изчезнали преди четвърт милион години. — Превърналите се в човка устни и венци изкривяваха произношението на някои съгласни, но пазителят все пак говореше учудващо добре на интерезик. Защо пък точно на него? — Погубила ги е болест. Догадката ви е била съвсем правилна. Само че дървото на живота и досега благоденства под повърхността на Марс. Случва се от време на време да бъде намерено. Подозирам, че производството на лекарството за безсмъртие е започнало, когато някой от новите пазители е имал нужда от помощници за свой конкретен проект.
— А ти как научи интерезика?
— Знам го, откакто се помня. Луис, не ме ли позна?
Стори му се, че нож проряза червата му.
— Тила! Нима?…
Маската не трепваше. Не би могла да издаде никакви чувства.
— С малко придобити знания. Знаеш началото. Търсача искаше да проникне до основата на дъгата. Възползвах се от доброто си образование и му обясних, че светът всъщност е пръстен. Страшно се разстрои. Затова му казах, че ако жадува за мястото, откъдето може да управлява всичко, не е зле да потърси техническата работилница.
— Ремонтния център — неволно я поправи Луис. Стрелна с поглед пилотската кабина — Най-задния приличаше на удължена табуретка, украсена с червени и лилави скъпоценности.