— Естествено е по-късно да се превърне в Ремонтен център, а и в средоточие на властта. Търсача си припомни някои легенди за Големия океан. Решихме, че това е най-вероятното място — огромни разстояния, бури, дузина екосистеми, в които господстват хищници. От по-отдалечени по дъгата земи астрономи бяха изучавали океана и Търсача успя да направи приблизителни карти. Пътешествахме шестнадесет години. За това също би трябвало да съчинят легенди. Научихте ли вече, че картите са заселени? Кзинтите са колонизирали тази на Земята. Не бихме могли да продължим нататък, ако не бяхме завзели един от техните кораби. В Големия океан се срещат острови, които всъщност са форми на живот, а по гърбовете им расте какво ли не…
— Тила! Попитах те как се превърна в… това.
— Вече ти обясних — с малко знания. Твърде късно проумях коя раса е създала Пръстенов свят.
— Но нали уж имаше късмет!
Пазителката кимна.
— Кукловодите се набъркаха в законите за регулиране на раждаемостта, за да бъде създадена Лотарията. Ти си мислеше, че са успели. За мен обаче идеята винаги си е оставала тъпа. Луис, нима искаш да повярваш, че шест поколения хора, спечелили от Лотарията за деца, са достатъчни да се появи някой, надарен с късмет? — Той не отговори. — Поне един, а? — Тила като че му се присмиваше. — Я си представи тогава какъв късмет ще натрупат всички потомци на всички спечелили от Лотарията! След двадесет хиляди години трябва да са доста далеч от галактиката, за да се спасят от избухването на ядрото й. Защо да не избягат с Пръстеновия свят? Обитаемата му площ е три милиона пъти по-голяма от земната. И конструкцията може да бъде задвижена. Пръстенов свят е късметът на онези, които трябваше да се родят късметлии. Ако успея да го спася, значи наистина е било сполука за тях, че стъпих тук преди двадесет и три години, а също че аз и Търсача намерихме входа в Монс Олимпус. Късметът обаче ще си остане техен, не мой.
— И Търсача ли?…
— Умря, разбира се. И двамата пощуряхме от копнеж по корена на дървото на живота, но той беше на хиляда години. Дървото го уби.
— Не биваше да те изоставям.
— Не ти дадох възможност за избор. И аз нямах… Сега пък изобщо не избирам. Инстинктите у пазителите са прекалено силни.
— Ти вярваш ли в късмета?
— Не. Но бих искала.
Луис разпери безпомощно ръце и се извърна. Открай време си знаеше, че все някой ден ще срещне отново Тила Браун. Ала не предполагаше, че срещата ще бъде такава! Включи полето на спалните плоскости и се вмъкна между тях.
Най-задния се уреждаше чудесно в подобни положения — потъваше в собствения си пъп.
Уви, хората няма как да закрият ушите си с тялото. Луис висеше свит на кравай, притиснал ръце към слепоочията. Но чуваше.
— Говорещ с животни, да ти е честита възвърнатата младост!
— Името ми е Кхмий.
— Моля да ме извиниш. Ти как попадна тук?
— Чрез тройна клопка. Най-задния ме отвлече, Луис Ву ми отне възможността да избягам от Пръстенов свят а Тила Браун ме заклещи под земята. Мисля да прекъсна тази поредица от събития. Ще се сражаваш ли с мен?
— Само ако успееш да ме докопаш, Кхмий.
Кзинтът й обърна гръб.
— Какво искаш от нас? — почтително попита Кауаресксенджаджок на езика на Строителите, а от преводача думите прозвучаха на интерезик.
— Нищо — отвърна Тила също на езика на Строителите.
— Тогава защо сме тук?
— Погрижих се и вие да не сторите нищо.
— Не разбирам! — На момчето вече му се плачеше. — Защо искаш да ни погребеш под земята?
— Дете, правя необходимото. Трябва да предотвратя едно и половина по десет на дванадесета степен убийства.
Луис отвори очи, а Харкабийпаролин възрази разпалено:
— Но ние дойдохме да спасяваме! Нима не знаеш, че светът се е изместил и се доближава към слънцето?
— Знам. Аз събрах екипа, който върна по местата им двигателите за корекция на орбитата, за да поправя стореното от твоята раса.
— Луийву смята, че това не е достатъчно.
— Прав е.
Луис вече бе наострил уши. Библиотекарката поклати глава.
— Нищо не разбирам…
— Включените двигатели удължават живота на Пръстенов свят с около година. А една допълнителна година за три по десет на тринадесета степен разумни същества се равнява на хиляда години живот за всеки жител на Земята. Превъзходно постижение! Всички мои помощници са съгласни с мен, дори онези сред тях, които не се превърнаха в пазители…
Луис забелязваше остатъци от лика на Тила Браун в твърдата кожена маска. Да, връзките на долната става се издуваха, черепът също се бе уголемил, за да вмести допълнителната мозъчна тъкан… но пред него наистина беше Тила и това го натъжаваше ужасно. „Защо не се махне най-сетне?“