— Да.
— Тук ли е мястото?
— Иначе защо стоя и ви чакам?
— Има още един пазител. Няма ли да те издебне?
— Не. Тя е от нощните хора и знае, че е единствената, останала да ръководи спасителната експедиция. Ако се унищожим взаимно, размножителите може да загинат по пътя.
— Вие май не се притеснявате много-много от мисълта за убийство — горчиво подхвърли Луис.
— Не е вярно. Не съм способна да погубя пет процента от населението на Пръстенов свят. Впрочем не съм сигурна дали бих могла да убия дори теб. Ти си размножител от моята раса и си уникален в тази част от галактиката.
— Размишлявах упорито как да спасим света. Ако знаеш дали съществува преобразувател на материята в големи мащаби, ние пък знаем как да го употребим!
— Убедена съм, че паките са нямали такова устройство. Луис, мисля, че това не е била най-прозорливата ти догадка…
— Добре, ето още една. Успеем ли да пробием дупка под някой от Големите океани и да контролираме изтичащата струя, можем да се възползваме от тягата, за да върнем конструкцията на мястото й.
— Хитро. Само че нито можете да пробиете дупката, нито после да я запушите. Има решения, които биха причинили по-малко вреди, но и те са неприемливи. Няма да го допусна!
— Ти как би спасила света?
— Не знам… Не мога.
— Къде сме? Какво са вършили в тази част от Ремонтния център?
Мълчанието се проточи.
— Не съм в състояние да ви кажа нищо повече. Въпреки че не виждам как бихте се измъкнали, длъжна съм да предвидя и тази възможност!
— Предавам се — изръмжа Луис. — Отказвам се! Да ти се не видят глупавите игрички!
— Така да бъде. Поне никога няма да умрете.
Той затвори очи и се сви в безтегловността. „Лицемерна кучка!“
— Ще ви правя компания, докато изпаднете в стазис. Няма с какво друго да ви утеша. Вие, двамата… Как се казвате и откъде сте? Принадлежите към расата, която някога е завладяла Пръстенов свят и се е устремила към звездите.
Дрънканици! Защо хората не се раждат с капаци на ушите? Дали пък нямаше хуманоиди с такава особеност?
— Как магьосниците се отнасят към ришатра? — попита Кауаресксенджаджок.
— Дете, това е важна информация за вас, когато се срещате с нова раса, нали? Аз смятам, че ришатра е само за размножителите. Но съм способна да обичам.
Момчето се забавляваше великолепно. Готовността му да възприема чудесата беше безпределна. Тила му разказа за дългото си пътешествие. Отначало групичката им била пленена от гроги в картата на Даун, по-късно обаче странните същества ги пуснали да си вървят. На Кзин имало човекоподобни животни, отдавна пренесени от картата на Земята. Отглеждали ги заради отделни техни качества и вече се различавали помежду си колкото породите кучета. Пътешествениците откраднали колони-заторски кораб от кзинтите. Убили една от тварите-острови, които се хранели само с дребни рачета, и замразили месото в празен резервоар за течен водород. Стигнало им за няколко месеца.
Накрая Луис я чу да казва:
— Сега трябва да се нахраня, но ще се върна скоро.
И настъпи тишина.
Свърши обаче след броени минути. Тъпи зъби лекичко стиснаха китката му.
— Събуди се! Нямаме време да си угаждаш на прищевките.
Той се извъртя и изключи полето. Отдели миг-два да се наслади на любопитната гледка — кукловод, застанал до кзинт в разцвета на силите му.
— Мислех, че напусна терена…
— Полезна заблуда, която едва не се превърна в действителност. Изкушавах се, наистина, да не се намесвам повече в събитията. Тила Браун каза истината — няма да умрем. Повечето парчета от Пръстенов свят ще се разхвърчат извън кометната ареола на системата. Току-виж, дори ни открият някой ден…
— И мен взе да ме наляга същото настроение! Готов съм да скръстя ръце.
— Пазителите трябваше да са измрели преди четвърт милион години. Нали в това ни убеждаваше?
— Ако изобщо имаше ум в главата, отдавна да си престанал да ме слушаш.
— Още не е настъпил този момент, стига да нямаш нищо против. Стори ми се, че пазителката се опитва да ни намекне нещо. Паките са твои прародители, а Тила е плод на вашата култура. Имаме нужда от съветите ти.
— Иска да й свършим мръсната работа! — отсече Луис. — Надлъгване и надхитряне през цялото време. Мътните те взели, нали и ти си слушал разговорите с Бренън, след като се е превърнал в пазител? Те имат извънредно силни инстинкти и свръхчовешки интелект. Естествено е да възникне противоречие между двете им свойства.