Кхмий тромаво размахваше изгорените си ръце, а козината около врата му беше настръхнала. Луис започна да хваща металните дръжки през сгънатата хавлия, за да отвори шкафовете. Кзинтът пък награбваше съдържанието им с помощта на своята и го изсипваше на пода. Скафандри. Левитатори. Дезинтегратор. Свръхпроводяща тъкан. Измъкна от купчината шлема на своя скафандър, нахлупи го и включи животоподдържащите системи. Въздухът около лицето му стана само топъл. Поемаше го жадно на сладки глътки, а гърдите му се издуваха до пръсване…
Скафандърът на Кхмий нямаше отделен шлем, ето защо трябваше първо да бъде нахлузен и херметизиран. Когато най-сетне дишането на кзинта прозвуча в слушалките на човека, хриповете бяха ужасни.
— Под вода сме! — изграчи Луис. — От какво е тази скапана горещина?
— По-късно ще разпитваш. Помогни ми да отнеса това.
Кхмий събра накуп левитатора и бронята си, макара черна нишка и огромен топ тъкан, също и тежкия двуръчен дезинтегратор. Запрепъва се към стълбата. Луис го последва, понесъл левитатора и лазерното фенерче, предназначени за Прил, два скафандъра и комплекти противоударна броня. Месото по костите му май полека-лека започваше да се опича.
Кхмий поспря пред пулта в пилотската кабина. През илюминатора се виждаше бълбукаща тъмнозелена вода. Рибки се провираха между гъсти водорасли. Кзинтът започна да обяснява на пресекулки:
— Виж показанията на уредите… Ето ти го отговора. Тила ме прегря с микровълни… Животоподдържащите системи отказаха. Повредиха се оттласкващите устройства. Совалката потъна. Но водата… не пропуска микровълните. Още е горещо… защото топлообменникът издъхна пръв… а изолацията е прекалено добра. Поне засега не можем да използваме совалката.
— Майната й!
Луис стъпи върху прехвърлящия диск.
И пусна на пода каквото носеше. Пот се стичаше в очите и устата му. Смъкна сгорещения шлем и си напълни дробовете с хладен въздух. Харкабийпаролин го подпираше с рамо и го побутваше към водното легло, мърморейки му нещо успокояващо на езика на Строителите.
Кхмий още не се появяваше.
Луис се освободи от ръцете й, нахлупи шлема и се затътри обратно към диска.
Кзинтът упорито набираше команди на пулта. Посочи своята купчина на човека.
— Отнеси това. След малко идвам и аз.
— Слушам и изпълнявам.
Вече бе навлякъл наполовина скафандъра си, когато Кхмий най-сетне се върна в „Иглата“ и веднага се отърва от своя.
— Луис, не бързай толкова. Най-заден, совалката вече е безполезна. Пуснах я да излети със синтезните двигатели към Монс Олимпус, но само за отвличане на вниманието. Тила може и да похаби няколко секунди, докато я улучи.
— Добре. Постигнах напредък, обаче не искайте да ви показвам данните на екран. Тила се включва лесно в комуникационната ни система.
— Хайде, чакаме те.
Кукловодът се прехвърли от пилотската кабина, за да говорят без помощта на машините.
— Разбира се, от повечето си уреди нищо не мога да извлека. Знам обаче къде се намираме. На двеста мили вдясно по посоката на въртене има мощен източник на неутринни емисии, вероятно термоядрена силова инсталация. Дълбокото сканиране показва кухини навсякъде около нас. Някои са огромни и в тях е разположено тежко оборудване. Мисля, че открих празната пещера, където са съхранявали механизмите, с които аварийният екип монтираше двигателите. Познах го по формата и опорите на пода. Изходът е огромен извит люк в стената на картата, прикрит зад водопада. Видях и склад за кръпки при големи пробиви от метеорити; там също има люк. Намерих друга кухина, пълна със сравнително малки кораби, може би бойни. По стените зад водопада са направени общо шест изхода. Успях да…
— Най-заден, нали трябваше да откриеш къде е Тила Браун!
— Ти не посъветва ли току-що Луис да не прибързва?
— Луис Ву е човек и понякога му липсва търпение, но ти, тревопасна твар, го притежаваш в излишък!
— Напомням ти, че възнамеряваш да убиеш човешка разновидност на пак-пазител. Нима очакваш нещо като дуел? Крясъци и подскоци, Тила с голи ръце срещу теб? Длъжни сме да напрегнем умовете си, за да я победим. Затова, кзинте, имаш нужда от търпение. Спомни си какво зависи от тази схватка.
— Добре, продължавай.
— Успях да установя положението ни спрямо Монс Олимпус. Върхът е на осемстотин мили от нас, вляво и срещу посоката на въртене. Както изглежда, Тила ни е обстрелвала с мощен лазер, за да ни задържи в стазис, и ни е влякла цели осемстотин мили. Не се досещам за подбудите й.