Выбрать главу

— Тъкмо тук е била приготвила разтопена лава, за да ни топне в нея — напомни Луис. — Довела ни е на прословутото вероятно местопрестъпление. Остава да се досетим какво е нужно да направим. Тандж, може и да е надценила хитростта ни!

— Дано порицаваш само себе си. Според мен задачата не е особено трудна. — Едната глава на кукловода се изви към тавана. — Почти точно над нас, според ориентацията на кораба, има комплекс от помещения, където засичам множество електрически мрежи, също и неутринни емисии, издаващи наличието на устройства за дълбоко сканиране. Освен това видях полусфера с диаметър тридесет и девет мили, където доста нависоко се движи друг източник на неутрино. И в него се забелязват характеристиките на термоядрен синтез. Според данните за скоростта му, може да мине под дъгата на полусферата за около петнадесет часа. Ей, месоядният воин, това подсказва ли ти нещо?

— Изкуствено слънце. Явно там отглеждат растения. Къде е мястото?

— На две хиляди и петстотин мили към десния край на картата. Но понеже ще влезете през Монс Олимпус, ще го търсите на дванадесет дъгови градуса встрани и по посоката на въртене. Предполагам, че ще ви се наложи да пробивате стени. Донесе ли дезинтегратора?

— Да, тъй като не съм напълно лишен от разум. Най-заден, ако совалката все пак достигне Монс Олимпус, можем да се прехвърлим там с дисковете и веднага да изскочим през товарния й люк. Само че Тила ще ни пръсне на парчета преди това.

— Защо да го прави? Засега совалката е празна. Дълбокото сканиране ще я убеди в този факт.

— Ъррр… Значи ще изчака да се появим и тогава ще ни унищожи. С такива хитрости ли отглеждате тревата, която хрупате?

— Именно. Ще влезете през Монс Олимпус няколко часа преди совалката да долети там. Нали сондата ни следваше? И в нея има диск-приемник. Разбира се, прехвърлите ли се, ще се лишите от възможността да се върнете в „Иглата“.

— Ъррр! Този вариант не ми се вижда толкова безнадежден.

— Какво смятате да вземете?

— Скафандри, левитатори, лазерни фенерчета и дезинтегратора. Донесох и това. — Кхмий показа свръхпроводящата тъкан. — Тила не знае, че я имаме. Може да ни бъде от полза. Защо да не си ушием покривала за скафандрите? Харкабийпаролин, умееш ли да шиеш?

— Не.

— Аз умея — увери го Луис.

— И аз! — побърза да каже момчето. — Само ми обясни подробно каква дреха искаш.

— Ей сега. Няма да е с елегантна кройка. Да се надяваме, че Тила ще разчита на лазерите, а не на снаряди или бойни брадви. Няма как да наденем противоударната броня върху скафандрите.

— Не си съвсем прав — възрази Луис. — Части от твоята броня ще паснат чудесно върху моя скафандър.

— Ако се навлечеш така, ще бъдеш прекалено тромав.

— Ще видим. Харкабийпаролин, объркана ли се чувстваш?

— Да. С пазителката ли ще се сражавате?

— Тя ни насъсква да я нападнем и ще се стреми да загуби битката. Но не е способна да ни го каже. Правилата, по които играе, са заложени в самата структура на мозъка и жлезите й. Вярваш ли ми?

Жената поумува и промълви:

— Държеше се сякаш… сякаш някой, от когото се бои, наблюдава всяка нейна дума и постъпка. Така беше и с мен, когато ме обучаваха в Сградата Пант.

— Прозорлива си. Но надзирателят е самата Тила. Ще намериш ли сили да се сражаваш с пазителка, след като знаеш, че целият свят ще загине, ако се провалиш?

— Надявам се. Ако не друго, поне ще отвлека за малко вниманието й.

— Добре. Значи тръгваш с нас. Имаме подходяща екипировка, нищо че беше предназначена за друга жена от твоята раса. Ще те науча да я използваш, макар да не ни остава много време… Кхмий, тя ще си сложи твоята броня между скафандъра и покривалото от свръхпроводяща тъкан.

— Нека вземе и лазерното фенерче на Харлоприлалар. Аз се лиших от моето, но ще нося дезинтегратора. Освен това знам как да нагласям резервните батерии, за да освободят цялата си енергия за милисекунда.

— Изключително обезопасени са — недоверчиво подхвърли Най-задния.

— Нищо, все пак ще ги почовъркам. А ти трябва да прекъснеш всякакви комуникационни линии. Предполагам, че Тила ще се нахрани и ще се върне, преди да сме се подготвили. Ех, да имахме повече време! Луис, покажи на Кауаресксенджаджок как ще шиете покривалата. Не забравяйте да съединявате парчетата със свръхпроводник!

— Вече се сетих за това. Тандж, и на мен ми се иска да имахме време!

Пристъпиха натоварени към прехвърлящия диск.

Харкабийпаролин трудно можеше да бъде позната под всички защитни слоеве. Лицето й беше изопнато от напрежение зад прозрачната маска на шлема. Скафандър, левитатор, лазер… трябваше да е много паметлива, за да помни как да борави с всичко това. Отдалеч не личеше дали под безформеното покривало не е скрит самият Луис Ву. Току-виж, Тила се поколебае, преди да стреля. Имаха нужда от всяко нищожно преимущество.