ПАЗИТЕЛКАТА
Луис не само подскочи, но и кресна.
Когато тя заговори, в гласа й все още звучеше кикот. Произнасяше завалено съгласните заради втвърдилите се в човка устни и венци.
— Никак не ми се иска отново да се разправям с кукловод от Пиърсън! Кхмий, нали се смяташ за опасен противник? Само че не ти, а кукловодът едва не ме довърши…
Тила някак си се намесваше в уж изключената им комуникационна система. Дали би могла да открие и точно къде са в момента? Ако беше тъй, трябваше да се смятат за мъртви. Значи поне засега ще приеме, че това не й е по силите.
— Вашият кораб не излъчваше сигнали. Исках обаче непременно да науча какво става вътре. Измислих нещо, чрез което да се възползвам от прехвърлящите дискове. Честно казано, не ми беше лесно. Първо допуснах, че един кукловод при всички случаи ще си донесе дискове от родната планета; после се наложи да открия наново принципа им на действие… А когато проникнах в кораба, тревопасният вече посягаше към превключвателя за стазисното поле! Успях да забележа навреме прехвърлящ диск и да се измъкна. Сега вашият кораб е в стазис. Никой няма да ви се притече на помощ. Идвам да ви видя сметката.
В гласа й този път прозвуча неприкрита печал.
Не им оставаше друго, освен да чакат. Най-задния беше извън играта заедно с всички работещи уреди на „Иглата“. Имаха само онова, което си бяха донесли.
Доколкото обаче Луис схвана думите й, нямаше да се появи веднага… стига да не ги залъгваше. Без да губи нито секунда, той се издигна с левитатора си.
Миля, втора, а таванът си оставаше високо горе. Езерца, поточета, меки очертания на хълмове — хиляда квадратни мили от градина, превърнала се полека-лека в дива пустош. Дървета като камбани с дантела от листа образуваха гъста джунгла вдясно. По огромните полета, запълнени с жълтеникави храсти, още личаха някогашните редове.
Откри един широк вход в посоката на въртене и три по-малки — сред тях и коридорът, откъдето влязоха.
Спусна се почти до повърхността. Трябваше да наблюдават и четирите посоки едновременно. Ако можеше да си намери някоя падинка… А, ето една около поточето! Защо пък да не се топне във водата? Оглеждаше се нерешително, мъчеше го подозрението, че пропуска нещо особено важно.
Аха!
Профуча направо към скривалището на Кхмий, дръпна го за ръката и посочи.
Кзинтът кимна и се втурна презглава към коридора, влачейки скафандъра си като голям балон. Луис отново се зарея с левитатора и махна на Харкабийпаролин да тръгне веднага след него.
Неравен и нагънат рид с езеро в подножието му. Удобно местенце за засада. Разположи се на билото и се изпъна по корем. Обърна се само за миг, колкото да хвърли намотания свръхпроводник към водата.
Имаше един-единствен начин за измъкване от „Иглата“. Тила не би могла да се озове никъде другаде освен в сондата, паднала на склона под кратера на Монс Олимпус. Значи трябваше да мине по същия път.
Няколко глътки разтвор, после няколко глътки вода. Опита да се отпусне. Не виждаше Кхмий. Нямаше представа накъде бе хукнал кзинтът. Харкабийпаролин го гледаше напрегнато. Той посочи входа, после й махна да се дръпне по-надалеч. Жената веднага схвана заповедта. Луис остана сам.
Тези проклети хълмчета бяха твърде плоски. Туфите лъскави тъмни листа, стигащи до кръста му, скриваха добре неподвижно легнал човек, но щяха да пречат на движенията му.
Времето минаваше. Луис се облекчи в хигиенното устройство на скафандъра. Чувстваше се безпомощен. „Не се отпускай. Тя познава всичко в Ремонтния център и ще дойде възможно най-бързо. След броени часове или дори ей сега…“
Сега! Тила Браун летеше като управляема ракета точно под тавана. Успя да я зърне и се превъртя по гръб, за да стреля. Пазителката стоеше върху диск с диаметър шест стъпки и се държеше за прав прът, върху който имаше контролно табло с лостчета.
Той се прицели и включи лазера. Кхмий също стреля от новото си скривалище. Двете ярки нишки докоснаха мишената. Тила вече клечеше, защитена от основата на диска. Бе видяла всичко необходимо, за да ги довърши, знаеше позициите им с точност до сантиметър.
Но дискът се обви в рубинови пламъци и рухна. Луис видя пазителката да отваря малък управляем парашут; след миг изчезна зад странните дантелени дървета.
„Приемам, че е жива и невредима. Да се махам по-бързичко…“
Избра най-пестеливото решение. Преметна се от другата страна на билото. Краят на намотката още киснеше в езерцето.
Къде ли беше Тила?
Нещо подскочи над съседния хълм. Зелен лъч го прониза след секунда и се задържа, докато тялото се разгоря и падна. Край на кзинтския скафандър. Но малко ято гранати вече летеше към точката, откъдето светна зеленият лазер. Половин дузина ослепителни проблясъци и сух тътен като от гръмотевица. Кхмий все пак бе успял да превърне батериите в бомби.