Пристрастяването към жицата не притъпяваше мозъчните функции. Луис веднага схвана очевидното — двамата с Кхмий са прекарали две години в стазисно поле, а кукловодът е управлявал сам кораба в хиперпространството. Познатият космос, мехурче с диаметър някакви си четирийсетина светлинни години, трябва да бе останал далеч зад тях. А и „Гореща игла на дознанието“ беше проектирана така, че да я пилотира кукловод от Пиърсън, докато за пътниците му в стазис времето е спряло. Зависят напълно от него — ще ги върне само ако пожелае. Значи повече няма да види други хора, а Харлоприлалар е мъртва заради собственото му нехайство. И ще се почувства ужасяващо самотен, щом драудът бъде изваден от главата му, което сигурно ще се случи скоро.
Но всичко това изобщо не го притесняваше, докато слабичкото напрежение все още гъделичкаше мозъка му…
Не виждаше ярка струя от кораба. Значи „Иглата“ има нереактивни двигатели.
Създателите на „Лъжеца“ бяха ги монтирали върху голямото делтовидно крило. Но когато минаха над повърхността на Пръстенов свят, нещо подобно на изстрел от невероятно мощен лазер изгори всичко извън корпуса. Луис си каза, че Най-задния не би повторил такава грешка. Двигателните системи естествено бяха в неуязвимия корпус на „Иглата“.
Кхмий попита кукловода:
— Кога ще можем да кацнем?
— След пет денонощия. Не успях да взема по-съвършени двигатели от Флота на световете. С тези изработени от хора машини не можем да си позволим обратно ускорение над двадесет G. Притеглянето при вас поносимо ли е?
— Малко лек се усещам. На стандартна земна гравитация ли си го нагласил?
— На гравитацията на Пръстенов свят, а тя е 0,992 от земната.
— Остави го както си е. Най-заден, досега не си ни показал никакви уреди. Искам да знам с какво ще изследвам Пръстеновия свят.
Кукловодът поумува.
— В совалката си имате телескоп, но не можем да го насочим право надолу. Почакай малко.
Той се обърна към пулта за управление. Едната глава се изви назад, засъска и заръмжа на Речта на героите.
— Говори на интерезик — възрази Кхмий. — Искам Луис поне да ни слуша.
Кукловодът се съгласи.
— Приятно ми е да използвам отново който и да е език. Самотата ми омръзна. Ето, имате картина от телескопа на „Иглата“.
Образът се появи под краката на Луис Ву — правоъгълник без отчетливи очертания. В него светилото на Пръстенов свят и околните звезди се уголемиха значително. Луис предпази очите си от слънцето и зашари с поглед. Да, беше си на мястото — кръгла светлосиня нишка, от която се виждаше половината.
Представете си панделка, с каквато опаковат подаръците за Коледа, дълга петнадесет метра, ала широка само два-три сантиметра. Навийте я в кръг на пода и сложете запалена свещ по средата. А сега увеличете мащаба…
Пръстенов свят беше ивица от материал (чиято здравина смущаваше разсъдъка), широка един милион мили, но дълга почти шестстотин милиона. Образуваше кръг с радиус деветдесет и пет милиона мили в чийто център се намираше слънцето. Този пръстен се въртеше със скорост седемстотин и седемдесет мили в секунда, затова на повърхността му центробежното ускорение почти се равняваше на земното притегляне. Незнайните създатели на света бяха покрили вътрешната му повърхност с почва и океани, а над тях имаше атмосфера. За да задържат въздуха, бяха издигнали край ръбовете на пръстена странични стени, високи по хиляда мили. Е, предполагаше се, че все пак годната за дишане смес се губи малко по малко над стените, но не прекалено бързо. Вътрешен пръстен от двадесет правоъгълника, който би заемал орбитата на Меркурий в Слънчевата система, хвърляше сенки, за да има цикъл от ден и нощ, продължаващ тридесет часа.
Обитаемата повърхност се равняваше на планета с площ шестстотин милиона милиони квадратни мили… или три милиона пъти повече от Земята.
Луис, Говорещия с животни, Несус и Тила Браун бяха пътували почти година из Пръстеновия свят — двеста хиляди мили по ширината му, после обратно към катастрофиралия „Лъжец“. Една пета от ширината на ивицата. Това изобщо не ги правеше познавачи на пръстена. А и би ли могло някое разумно същество да се обяви за такъв познавач?
Поне бяха огледали космодрума от външната страна на едната странична стена. И ако Най-задния казваше истината, този път нямаше да се занимават с нищо повече. Кацат на издатината при космодрума, прибират каквото кукловодът се надява да намери там и се махат. При това бързо! Защото…