— Ха, защото в кораба му, само през една стена, е имало пазителка!
— А нямаше ли там седмици наред и един кзинт? Прословутата стена е част от корпус, произведен от „Дженеръл продъктс“. Според мен кукловодът е искал да изключи прехвърлящите дискове, но мъничко е закъснял.
Кхмий поумува.
— Имаме дезинтегратор…
— И само два левитатора. Я да си припомним на какво разстояние сме от „Иглата“. Трябва да са около две хиляди мили. Да му се не види…
— Вие, хората, какво правите, ако си счупите ръка?
— Прикрепяме я с шина.
Луис се надигна от пода. Не му беше лесно да събере воля, за да мръдне. Намери парче алуминий, но мина доста време докато си припомни защо го е взел. Нямаше с какво да го вържат освен с ивици свръхпроводяща тъкан. А ръката на Харкабийпаролин се подуваше застрашително. Стегна шината. После заши с черна нишка най-дълбоките рани на Кхмий.
И двамата му съратници можеха да умрат, ако не бъдат излекувани. Самият той си представяше как сяда отново на пода и издъхва — толкова отпаднал се чувстваше. „Не спирай! Мамка му… Няма да ти стане по-добре, ако се тръшнеш. Все някога ще трябва да се пребориш със съблазънта. Защо не веднага?“
— Май ще е най-практично да направим носилка между левитаторите. Но от какво? Свръхпроводящата тъкан не е достатъчно здрава!
— Налага се да намерим нещо друго. Луис, аз не мога да търся. Доста пострадах.
— Не е нужно да търсим. Нали имаме скафандъра на Харкабийпаролин?
Луис отдели предницата с лазера, след това я наряза на ивици. Проби дупки по краищата и промуши през тях усуканите ивици омекотена здрава тъкан. После ги върза за ремъците на своя левитатор.
Скафандърът се превърна в носилка с размерите на Харкабийпаролин. Накараха жената да легне в нея. Тя се държеше покорно, но още не продумваше нито дума.
— Хитро — похвали го Кхмий.
— Благодаря. Ти ще можеш ли да летиш?
— Не знам.
— Опитай се. Ако се наложи, ще спреш някъде, докато се опомниш.
Поеха обратно по коридора, отвел ги дотук. Раните на кзинта пак кървяха и Луис знаеше колко го болят. Само след няколко минути се натъкнаха на широк шест стъпки диск, увиснал над пода и натоварен с какво ли не. Спряха веднага.
— Трябваше да се сетим. Тила го е оставила. Поредната твърде интересна случайност…
— И това ли е част от играта й ? — промърмори Кхмий.
— Ами да. Оставила е диска тук, за да го намерим, ако оцелеем. — Всичко в купчината беше непознато освен тежката кутия с отрязани крепежни болтове. — Помниш ли това? Медицинския комплект от въздушния й велосипед.
— За кзинт е безполезен. А лекарствата вътре са отпреди двадесет и три земни години.
— Все пак ще е по-добре за Хара, отколкото да не й помогнем с нищо. А и ти имаш антиалергичните си хапчета, освен туй липсват бацили, от които могат да ти се възпалят раните… Достатъчно далеч сме от картата на Кзин.
Кхмий обаче не изглеждаше никак добре. Не биваше повече да стои прав.
— Ще успееш ли да се справиш с управлението на диска? — попита той. — Нямам сили да се занимавам с това.
Луис поклати глава.
— Защо да си губим времето? Двамата с Харкабийпаролин ще легнете върху него. Аз ще го тегля с левитатора, а вие ще спите.
— Добре.
— Но нека първо да я прикачим към медицинския комплект. Пък и трябва да сте здраво вързани за опорния прът на диска.
Тридесет и трета глава
1,5 х 10^12
Двамата спаха през следващите тридесет часа, а Луис теглеше диска. Ребрата му отдясно се бяха превърнали в червено-лилав оток.
Спря веднага щом забеляза, че Харкабийпаролин е будна.
Тя бърбореше задъхано за обзелото я потресаващо влечение, за ужаса и удоволствието, скрити в дървото на живота. През цялото време се бе старал изобщо да не мисли за това. Сега жената се впусна в дяволски поетично откровение и не искаше да млъкне… Предпочете да не й се сопва. Харкабийпаролин имаше нужда да се наприказва.
Имаше нужда и от утехата на прегръдката му. Поне това можеше да й даде.
Свърза медицинския комплект на Тила с ръката си за около час. Щом ребрата престанаха да го терзаят прекалено и замайването му попремина, пак върна комплекта на жената. Искаше затихващите болки да го отвличат от натрапчивите мисли за миризмата. Левитаторът вероятно се бе отъркал в дърво на живота. Или… страхотното ухание се бе загнездило в мозъка му. Завинаги.
Кхмий бълнуваше. Луис накара Харкабийпаролин да навлече противоударната броня, макар и поразръфана от схватката. Все щеше да е по-добре, отколкото да лежи без никаква защита до мятащ се в треска кзинт.