— Защо пък не? В картата на Кзин ли?
— Обмислих внимателно възможностите. Предпочитам картата на Земята. Тила ни каза, че и там има кзинтски колонии. Вероятно по дух приличат повече на моите войнствени праотци, отколкото западналите племена в картата на Кзин.
— Хм, май си прав…
— Освен това онези в картата на Земята са сбъднали една прастара мечта на моята раса.
— Коя по-точно?
— Завладели са Земята, идиот такъв!
Луис отдавна не се бе кикотил така. Покорили са стада от маймуночовеци!
— Sic transit gloria mundi. Как възнамеряваш да стигнеш дотам?
— Едва ли е особено трудно да освободим кораба от скалата и да го преместим до Монс Олимпус.
— Корабът е мой — благо напомни Най-задния, но все пак принуди кзинта да млъкне. — Аз го управлявам. „Иглата“ ще бъде там, където аз пожелая.
Кхмий видимо се наежи.
— Къде все пак?
— Никъде няма да пътувам. Изобщо не виждам смисъл да оправдавам постъпките си. Нито сте от моята раса, нито можете да ми навредите с нещо. Да не би да изгорите втори път хипердвигателя? И все пак бяхте мои съюзници. Затова ще ви обясня.
Кзинтът се бе притиснал в прозрачната стена, съсредоточил вниманието си в кукловода. Козината около врата му стърчеше, ноктите се виждаха. Естествена реакция.
— Аз погазих традициите — продължи Най-задния. — Не спрях да се боря дори когато смъртта можеше да ме застигне всеки миг. От две десетилетия бях изложен на устремно нарастващи рискове. Опасностите останаха в миналото и макар още да съм изгнаник, запазих живота си. Не сте ли способни да проумеете каква потребност изпитвам от дълъг отдих? В „Иглата“ разполагам с всички удобства, на които бих се радвал и у дома. Корабът ми е на сигурно място в тези скали, и то между два слоя скрит, сравним по здравина с корпусите на „Дженеръл продъктс“. Имам нужните ми спокойствие и безопасност. Ако някога отново ме обземе желанието да откривам нови неща, около мен са милиард кубически мили на Ремонтния център. Попаднал съм на най-доброто място и тук ще остана.
Луис и Харкабийпаролин правиха ришатра през нощта. (Не… Любиха се.) Отдавна не им беше хрумвало. Той дори се боеше, че напълно се е лишил от подобно желание. После тя му каза:
— Събрах се с Кауаресксенджаджок.
Бе забелязал. Тя обаче говореше за трайна връзка, нали?
— Честито.
— Тук не мога да отгледам дете.
Изобщо не си направи труда да спомене, че е бременна. Подразбираше се.
— По целия Пръстенов свят трябва да има потомци на Строителите. Можете да се заселите къде ли не. Всъщност и аз бих дошъл с вас. Спасихме света. Ще бъдем герои… ако някой реши да ни повярва.
— Луис, не можем да се махнем оттук! На повърхността ще умрем без въздух, а от скафандрите ни не остана нищо. Освен това сме насред Големия океан!
— Положението изобщо не е безнадеждно — увери я той. — Като те слуша човек, ще си помисли, че сме попаднали голи насред някой Магеланов облак. „Иглата“ не е единственото возило наоколо. От онези летящи дискове сигурно има хиляди. Освен това в Ремонтния център са останали толкова грамадни космически кораби, че Най-задния успя да различи няколко с дълбоко сканиране. Все ще измислим нещо.
— А твоят двуглав съюзник дали ще ни попречи?
— Напротив. Най-заден, нали ни слушаш?
— Да — отвърна таванът и Харкабийпаролин трепна.
— Ти се намираш във възможно най-подходящото за теб място на Пръстенов свят. Сам ни го натърти. Недопустим риск за теб е да оставиш същества от други раси в кораба си. Ще ти хареса ли да се отървеш от нас?
— Ще ми хареса! Имам и предложение… Да събудя ли Кхмий?
— Не. Утре ще поговорим.
На ръба на урвата водата се кондензираше. И пропадаше надолу, за да се превърне в отвесна река, дълга двадесет мили. В подножието гъстата мъгла се простираше на стотици мили навътре в океана.
Камерата на сондата показваше само водопада и мъглата.
— Да, но инфрачервените сензори откриха и друго — успокои ги Най-задния. — Вижте…
Имаше кораб — тесен триъгълник с необичайна конструкция. Никакви мачти. „Я почакай — сгълча се Луис. — Та това чудо е на двадесет мили под сензорите…“
— Май е дълъг цяла миля!
— Почти налучка — съгласи се кукловодът. — Тила спомена, че е откраднала кзинтски колонизаторски кораб.
— Добре.
Луис вече бе решил.
— Отделих невредимия филтър за деутериеви атоми от сондата, която Тила унищожи. Ще успея да заредя кораба. Тя е пътувала дълго и трудно, но на вас не ви се налага да търпите несгоди. Можете да вземете и летящи дискове, ако желаете да изследвате сушата или пък да ги разменяте срещу други предмети.