— Какво се надяваш да намериш? — попита Кхмий.
— Учудвам се, че още не сте си спомнили. — Кукловодът се обърна към пулта за управление. — Луис, дадох ти достатъчно време.
— Чакай!…
Носещият блаженство ток в мозъка му спря.
Пета глава
АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ
Слънцето беше далеч от центъра на кръга. Луис прецени на око, че е на около седемдесет милиона мили от близката страна, значи — на сто и двадесет милиона от далечната. Близката страна се облъчваше три пъти по-силно, а едно пълно завъртане отнемаше седем и половина тридесетчасови денонощия… Вече имаше климатични смущения. Растенията, които не можеха да понесат промените, умираха. И животните. И хората.
Най-задния си бе свършил работата с телескопа. Сега мъчеше компютъра зад плътната зелена стена. Луис се зачуди какво ли още е скрито в недостъпната за погледите им част от кораба.
Жицоманът наблюдаваше през стената как кукловодът човърка неговия драуд. Мислеше си за смъртта в смразяващи ума мащаби, за смъртта като негова съвсем лична участ, както и за смъртта на извънземни, които следяха колко ток получава мозъкът му.
Плоските глави се издигаха, после се гмуркаха и докосваха малката черна кутия, сякаш вкусваха гозба със съмнителни качества. Дългите езици и чувствителните устни опипваха вътрешността. След няколко минути Най-задния бе пренастроил брояча за тридесетчасово денонощие и намалил наполовина напрежението.
Следващият ден беше изпълнен с чиста радост, несмущавана от разсъдъка; нищо не можеше да го обезпокои, но… така и не успяваше да определи какво точно го яде отвътре. Токът спря твърде рано вечерта и депресията го обгърна като кафеникав смог.
После Кхмий се наведе над Луис Ву, отдели драуда от главата му и го постави върху прехвърлящия диск, за да се озове в пилотската кабина. И за да бъде пренастроен отново.
Луис изпищя и скочи. Изпъпли бързо по широкия гръб на кзинта, хващайки се за козината, и се опита да му откъсне ушите. Кхмий се извъртя. Човекът напразно се мъчеше да се вкопчи в изпънатото космато ръчище, което го запрати в отсрещната стена. Доста зашеметен, с кървяща мишница, Луис се обърна, за да нападне отново.
Съвсем навреме, за да види как кзинтът скача върху прехвърлящия диск в мига, когато едната уста на Най-задния задейства устройството.
Кхмий клечеше върху черния кръг с много опасен и… глуповат вид.
Кукловодът го изгледа.
— Тези дискове няма да пренесат нищо с твоята телесна маса. Нима ме смяташ за такъв идиот, че да допусна кзинт в пилотската си кабина?
— Че защо пък не? — изръмжа Кхмий. — Колко ум се иска да издебнеш едно тревопасно?
Подритна драуда на Луис и се затътри към водното си легло.
Операция за отвличане на вниманието. Искаше да докара спътника си до безумна ярост, за да разсее за миг кукловода.
— Когато следващия път пренастроя драуда — каза Най-задния, — ще го направя малко преди да си пуснеш напрежението. Това би ли те направило по-щастлив?
— Тандж! Знаеш добре, че предпочитам да е така!
Луис стискаше конвулсивно устройството. Беше изключено, разбира се — чак докато броячът го задейства отново.
— Продължителността на живота ви — започна да го увещава кукловодът — е почти колкото нашата. А затруднението ти е съвсем временно. Ще бъдеш приказно богат! В космическите апарати на Пръстенов свят е било използвано евтино преобразуване на елементи. По същия начин трябва да са изградили и самата конструкция!
Луис вдигна глава и го зяпна стреснато.
— Как ми се иска да знаех предварително — унесено продължи Най-задния — масата и размерите на машината… Корабите на пръстеновите създатели са огромни. Е, не се налага да пренесем самата машина. Холограмата, получена с дълбоко сканиране, както и заснетата в действие машина ще убедят бившите ми подчинени. По-късно можем и да пратим кораб с корпус четвърти размер, за да я прибере.
Извънземният едва ли очакваше някакъв смислен отговор от човек, изпаднал в тежък абстинентен синдром заради спряната жица. Луис следеше изпод вежди Кхмий, за да види как той ще се справи с положението. Кзинтът наистина беше достоен за възхищение. Вцепени се само за миг, после попита невъзмутимо:
— Как се стигна до лишаването ти от власт?
— Обяснението ще ми отнеме много време.
— Хм, след навлизането в системата на Пръстенов свят трябва да изминем единадесет милиарда мили в нормалното пространство, а скоростта ни е петдесет и две хиляди мили в секунда и ще намалява непрекъснато. Няма и денонощие, откакто се движим с обратно ускорение. Значи разполагаме с предостатъчно време.