Луис не си бе сложил драуда. Този ден се насили да пропусне. Едва след това Най-задния го осведоми, че нямало да му включи жицата, докато не се убеди, че са кацнали невредими. Той само сви рамене. Малко оставаше…
— Има слънчеви изригвания — рече кукловодът.
Луис погледна. Защитните системи заличаваха образа на светилото. Виждаше се само короната му от плазма — кръг от пламък около черен диск.
— Дай някакво изображение все пак — промърмори човекът.
Звездата се появи затъмнена и увеличена в правоъгълния екран. Беше по-малка и хладна в сравнение със земното Слънце, макар и незначително. Не се виждаха никакви петна освен необичайно ярката кръпка точно в средата.
— Гледната ни точка е неблагоприятна — отбеляза Най-задния. — Протуберансът е насочен право към нас.
— Може би звездата е станала нестабилна отскоро — предположи Кхмий. — Това би обяснило защо Пръстенов свят се е изместил именно сега.
— Съществува и такава вероятност. В записите на „Лъжеца“ е отбелязано слънчево изригване само по време на доближаването ви към системата, иначе през онази година светилото е било спокойно. — Двете глави на кукловода надвиснаха над пулта. — Странно. Магнитните характеристики…
Черният диск потъна зад ръба на черната странична стена.
— …на тази звезда са твърде особени.
— Ами върни се да огледаш по-подробно — посъветва го Луис.
— Нашата задача не предвижда събирането на случайна информация.
— Не си ли любопитен?
— Не съм.
На разстояние по-малко от десет хиляди мили страничната стена изглеждаше идеално права. Мракът и скоростта заличаваха всякакви подробности. Кукловодът бе настроил екрана на телескопа на инфрачервения спектър, но от него почти нямаше полза… или все пак имаше? По основата на стената се забелязваха триъгълни сенки — по-хладни петна с височина тридесет до четиридесет мили. Сякаш нещо от вътрешната й страна отблъскваше излъчването на светилото. После от ляво на дясно се появи по-тъмна, студена линия. Кхмий попита учтиво:
— Ние ще кацнем ли, или само ще се реем отстрани?
— Засега се реем, за да преценя положението.
— Е, ти си дошъл да търсиш съкровище. Ако желаеш, можеш да си тръгнеш и без него.
Най-задния явно се безпокоеше. Краката му стискаха пилотската пейка, по гърба му играеха мускули. А кзинтът беше невъзмутим, дори имаше самодоволен вид. Той добави:
— Несус не пилотираше сам, реши да отстъпи тази работа на кзинт. Знаеше, че в някои обстоятелства може да се поддаде на неукротим страх. Ти обаче не си позволяваш това. Автоматиката на „Иглата“ ще успее ли да осъществи кацане, докато се криеш в стазис?
— Компютърът няма да се справи, ако възникне нещо извънредно. Не съм предвидил такива обрати.
— Е, тогава ще трябва да кацнеш сам. Хайде, Най-заден, не се помайвай!
Носът на „Иглата“ се завъртя, корабът започна да се ускорява.
Минаха два часа, докато достигне скоростта на въртене на Пръстенов свят — седемстотин и седемдесет мили в секунда. Дотогава край тях прелетяха стотици хиляди мили от тъмната линия. Кукловодът доближаваше конструкцията, но толкова бавно, че Луис се зачуди дали няма да се откаже в последния момент. Самият той наблюдаваше, без да изпитва нетърпение. Бе се отскубнал от насладата на жицата по свое желание. Нищо не можеше да се сравни по значение с този факт.
Но защо ли и Кхмий беше толкова спокоен? Дали му влияеше завръщащата се младост? Човек, навършил първия си век, лесно би си въобразил, че има цяла вечност пред себе си и времето ще му стигне за всичко. Дали и един кзинт реагираше по същия начин на подмладяването? Или… все пак беше достатъчно опитен дипломат. Вероятно умееше да крие чувствата си.
Корабът уравновесяваше положението си с долните спомагателни двигатели. Тягата, създаваща притегляне почти колкото земното, му позволяваше да следва извивката на Пръстеновия свят. Иначе „Иглата“ щеше да отлети в междузвездното пространство. Луис гледаше как главите на кукловода се стрелкат и извиват, за да следят датчиците и екраните. За човека показанията бяха напълно неразбираеми.
Тъмната линия вече се виждаше като поредица раздалечени обръчи с диаметър сто мили. По време на първата експедиция бяха открили стар запис, в който корабите се разполагаха на петдесет мили от страничната стена, за да бъдат поети от пръстените и ускорени до параметрите на въртене на гигантската конструкция. Накрая кацаха лесно на издатината, където се намираше космодрумът.
Наляво и надясно черната стена изтъняваше и се свиваше до редица от точки. Вече бяха само на няколко хиляди мили от нея. Най-задния завъртя кораба и той се понесе край линейния ускорител. Стотици хиляди мили обръчи… Но пък и някогашните обитатели на този свят не бяха разполагали с генератори на изкуствена гравитация. Техните звездолети и екипажите им не биха понесли големи претоварвания при ускорението.