— Слезте долу и ще намерите екипировката си за работа във вакуум.
Стъпалата се оказаха ниски и широки, пригодени към крачките на кзинта. „Долу“ беше още по-обширно — жилищен отсек с водно легло и спални плоскости, както и същата роботизирана кухня като в килията им на кораба. Не бе пропуснат и автолечителят, достатъчно голям, за да побере туловището на Кхмий. Някога Луис се бе позанимавал с експериментална хирургия. Чудеше се дали Най-задния не е изровил и този факт.
Кзинтът проверяваше какво има зад различните вратички и люкове, накрая стигна и до вакуумната екипировка. Нахлузи нещо, приличащо на небрежно скърпени прозрачни балони. Вече се наежваше от нетърпение.
— Луис, приготви се!
Човекът се вмъкна в целия скафандър, прилепващ към тялото, сложи си шлем като кръгъл аквариум и прикачи захранващата раница. Всичко беше стандартно. Скафандърът използваше отделената пот, за да позволи на тялото да се охлажда само. Луис добави отгоре изолационен гащеризон със сребристо покритие. Навън щеше да е доста студеничко.
Въздушният шлюз беше предназначен да побира трима. Мислено одобри предвидливостта на кукловода, защото нищо чудно да се случеше така, че да нямат време за прибиране един по един. Най-задния не очакваше извънредни ситуации и въпреки това не бе пропуснал да се подготви за тях. С изсмукването на въздуха гръдният кош на Луис като че се разшири по принуда. Веднага си затегна „пояса“ — широка еластична лента, която помагаше при издишването.
Кхмий едва дочака отварянето на люка и закрачи бодро в мрака. Луис го последва с комплект инструменти в ръка.
Илюзията за пълна свобода опияняваше, значи беше опасна. Напомни си, че съобщителната система на скафандрите не е недостъпна за Най-задния. С кзинта трябваше да обсъдят някои неща, и то скоро, но без кукловодът да ги чуе.
Пропорциите на всичко наоколо му се виждаха някак сбъркани. Полуразглобените кораби просто бяха твърде големи, а хоризонтът — прекалено наблизо и рязко откроен. Привидно безкрайна черна стена прерязваше на две осеяния със звезди небосвод. А във вакуума силуетите и на най-далечните тела оставаха отчетливи, ако ще да се намираха на стотици хиляди мили.
Най-близкият кораб на Пръстенов свят — невредимият, се виждаше сякаш само на половин миля от тях двамата. Естествено, разстоянието се оказа поне двойно по-дълго. И предишния път Луис все не успяваше да нагласи възприятията си за тукашните мащаби.
Стигна леко задъхан до подножието на великанското туловище. Откри ескалатор, вграден в един от стабилизаторите. Както можеше да се очаква, древната машинария не работеше. Трябваше да се катери.
Кхмий се мъчеше с контролното табло на огромен въздушен шлюз. Обърна се да вземе клещи от куфарчето, което Луис носеше.
— Засега предпочитам да не разбиваме и прогаряме врати. Тук все още има захранване.
Изтръгна капака и започна да ровичка. Външният люк се отвори, а вътрешният се плъзна встрани и откри тъмен вакуум. Кзинтът включи лазерното си фенерче.
Луис почувства леко стъписване. Корабът сигурно бе носил екипаж, достатъчен за населването на някое градче. В такова чудо беше лесно да се загубят.
— Трябва да навлезем в тунелите за достъп до инсталациите — предложи той. — Ще ми се да напълним всичко с въздух. Само че с този шлем на главата си ти едва ли би се проврял през някои места, проектирани за хора.
Тръгнаха по коридор, следващ извивката на корпуса. Имаше врати, през които и Луис трудно би минал, без да се навежда. Отваряше по някоя и оглеждаше малките каюти с койки и сгъваеми кресла. Предположи, че са били обитавани от хуманоиди с неговия ръст или още по-дребни.
— Бих казал, че народът на Харлоприлалар е построил тези кораби.
— Това вече го знаехме — изсумтя Кхмий. — Нейните хора са построили и целия Пръстенов свят.
— А, няма такова нещо. Чудех се дори дали сами са създали корабите, или са ги наследили от други…
Гласът на Най-задния се разнесе в шлемовете им:
— Луис, Харлоприлалар е твърдяла пред вас, че именно нейната раса е построила Пръстенов свят. Според теб излъгала ли е?
— Да.
— Защо си толкова уверен?
Защото бе излъгала за какво ли не още… Но не изрече това на глас естествено.
— Въпрос на стил. Знаем обаче, че поне градовете са тяхно творение. Всички онези левитиращи здания подхождат на същества, жадуващи да изтъкнат богатството и могъществото си. Помниш ли небесния замък — реещата се сграда със залата, в която имаше карта? Трябва да си я видял на записите, с които се върна Несус.
— Прегледах ги внимателно — потвърди кукловодът.