— Там дори открихме трон върху подиум и нечий скулптурен портрет от тел, в който би се побрала цяла къща! Ако си способен да сътвориш Пръстеновия свят, за какво ти е замък? Не ми се вярва… всъщност никога и не съм го вярвал.
— Кхмий, а ти какво мислиш?
— Разумно е да приемаме преценката на Луис за неща, свързани с човешките чудатости.
Свиха надясно по радиален коридор, водещ към централната ос на кораба. Тук имаше още каюти. Луис реши да разгледа подробно една от тях. Скафандърът му се стори особено интересен. Висеше на стената като ловен трофей, с отворени докрай ципове. Лесен за обличане при пробив в обшивката на звездолета.
Кзинтът не криеше нетърпението си, докато той внимателно манипулираше със скафандъра. Накрая отстъпи към отсрещната стена, за да огледа резултата от усилията си.
Местата за лактите, коленете и раменете се издуха като пъпеши, ръкавиците заприличаха на огромни юмруци, стиснали пълни шепи лешници. Лицевата част на шлема изпъкваше напред, а под нея бяха гнездата за подаване на енергия и въздух.
— Е, разбра ли нещо? — изръмжа Кхмий.
— Не съм сигурен. Нужни са още доказателства. Да вървим.
— Какво се опитваш да докажеш?
— Май вече знам кои са създателите на Пръстенов свят… а и защо местните жители толкова приличат на хората. Но с каква цел са сътворили нещо, което не са били в състояние да опазят? Не виждам смисъла…
— Искаш ли да поговорим за това?
— А, още не. Хайде, да продължаваме нататък!
Щом стигнаха до централната ос, очевидно им провървя. Там се събираха шест радиални коридора, а отвесно разположена тръба със спирална стълба водеше нагоре и надолу. Натъкнаха се на схеми, изпъстрени с малки, но извънредно ясни пиктограми.
— Колко удобно! — възкликна Луис. — Все едно за нас са ги правили.
— Езиците се променят — отбеляза кзинтът. — Тази раса се е носела по ветровете на относителността, може би дори се е случвало в екипажа да има хора, чиито рождени дати са се разминавали с векове. Значи са имали нужда от такива улеснения! И ние сме поддържали целостта на империята си по подобен начин преди Четирите войни с хората. Само че тук не виждам никакви оръжейни системи…
— Да, нищо не пазеше и космодрума. Е, поне нищо набиващо се на очи. — Показалецът на Луис се плъзгаше по схемите. — Кухня, болница, жилищен отсек… Аха, ние сме в жилищния отсек. Цели три центъра за управление! Това вече е прекалено.
— Един за Бусардовия двигател при полет в междузвездното пространство. Втори за синтезния двигател и маневрите в планетни системи, може би и за оръжията, ако изобщо ги има. Третият е за животоподдържащите системи — виж, със стрелки е показан вятър, духащ по коридорите.
— Не би ли трябвало да са използвали за двигател преобразувателя на материята? — обади се с недоумение в гласа Най-задния.
— Не е задължително. Пък и съпътстващата радиация би била прекалено мощна, за да го включват в обитаеми системи — небрежно напомни Луис. — А, ето ги тунелите за достъп! Тези са към… електромагнитния генератор, тези — към синтезния двигател. Първо обаче ще се заемем с животоподдържащите системи. Две нива по-нагоре, после натам…
Контролната зала беше възтесничка — тапицирана полукръгла пейка пред три стени, заети от датчици и превключватели. Сензор в рамката на вратата накара стените да светнат в жълтеникаво-бяло, грейнаха и пултовете. Естествено нищо не им се разбираше. Пиктограмите обаче указваха кое контролира забавленията, гравитацията, водоснабдяването, преработката на отпадъците, храната и въздуха.
Луис започна да натиска превключвателите поред, като разчиташе, че най-използваните трябва да са най-големи и лесни за достигане от пейката. Спря, когато чу свистене.
На датчика за външното налягане в шлема му започнаха да се сменят нарастващи числа.
Оказа се, че атмосферата в кораба е с ниско налягане, но пък съдържа цели 40 процента кислород. Макар и малко, влага също не липсваше. Уредите не откриваха вредни вещества във въздуха.
Кхмий вече смъкваше скафандъра си. Луис свали шлема, откачи захранващата раница и се освободи от двата предпазващи го стоя с наглед ненужна припряност. Подуши въздуха в залата — суховат и с лек дъх на застояло.
— Да започнем — предложи кзинтът — с тунелите за достъп до системите за подаване на гориво. Аз ли да вървя отпред?
— Нямам нищо против.
С неудоволствие чу в гласа си напрежението, което уж се опитваше да не проявява. Дано има късмет и Най-задния не е с толкова остър слух. Малко оставаше… Втурна се след оранжевия гръб на Кхмий.
Свърнаха по радиален коридор, затичаха се към централната тръба, изтрополиха надолу по стъпалата и една голяма космата лапа го придърпа в закътана ниша.