— Трябва да си поприказваме! — избоботи кзинтът.
— Ъхъ, крайно време е! Ако и тук може да ни подслушва, значи нямаме никакви шансове…
— Най-задния няма да ни чуе. Луис, налага се да завземем „Гореща игла на дознанието“. Обмислял ли си този проблем?
— И още как! За съжаление, невъзможно е. Ти организира първия си опит доста хитро, но и да беше успял, какво, по дяволите, щеше да правиш после? Не можеш да пилотираш „Иглата“. Нали видя пулта?
— Но пък съм в състояние да принудя тревопасния…
Човекът енергично завъртя глава.
— Дори ако измислиш как да бдиш до него цели две години, животоподдържащите системи едва ли ще изтърпят и двама ви толкова време. Предвидил го е, не се съмнявай.
— Значи си готов да се предадеш?
Луис въздъхна.
— Добре де, да разнищим проблема по-подробно. Можем да предложим на Най-задния задоволителна за него отплата, да го заплашим правдоподобно или пък да го убием, ако все пак се уверим, че ще се справим с „Иглата“.
— Правилно.
— Да, ама няма как да го залъжем с вълшебния преобразувател на материята. Такова нещо не съществува.
— Опасявах се да не се издадеш неволно.
— Е, поне за това ми стига умът. Но щом той веднъж се увери, че сме му станали безполезни, смятай ни за отписани. А няма с какво друго да го подмамим. Не знаем как да проникнем в пилотската кабина. Вероятно някъде из „Иглата“ има монтирани дискове, които биха ни прехвърлили там, но къде са и как можем да накараме Най-задния да ги включи? Той просто е недостъпен за нападение. Никакви ракети не пробиват корпус на „Дженеръл продъктс“. Има защита от електромагнитно излъчване, може би дори тъкмо в стената между пилотската кабина и нашата килия. Никой кукловод не би пренебрегнал подобна предпазна мярка. Значи няма да го поразим и с лазер — предполагам, че стената ще стане огледална и ще върне лъча към нас. Какво ни остава? Звуков удар ли? Ами че той просто ще изключи микрофоните. Нещо да съм пропуснал?
— Антиматерията. Само недей да ми напомняш, че не разполагаме и с нея!
— Е, какво излиза? Не можем да го заплашим и да му навредим, нито да проникнем в пилотската кабина…
Кзинтът замислено зарови нокти във вълнистата козина по врата си.
— Обаче ми хрумна нещо — добави Луис. — Ами ако „Иглата“ изобщо не е в състояние да се върне в известния ни космос?
— Не те разбирам.
— Знаем твърде много. Можем да създадем много лоша слава на кукловодите. Защо да не предположим, че Най-задния въобще не е имал намерение да ни върне по домовете? Не му се налага да се разкарва чак дотам. Целта му е да достигне Флота на световете, който в момента трябва да е на двайсетина, най-много на трийсет светлинни години оттук, но далеч не в същата посока. Дори ако превземем „Иглата“, допускам, че животоподдържащите системи ще издъхнат, преди да се приберем.
— Тогава да откраднем кораб от Пръстенов свят, а? Този например…
Луис завъртя глава.
— Е ще го огледаме, разбира се. Но даже да е в пълна изправност, едва ли ще проумеем как се управлява. Екипажът е наброявал хиляди души, а ако може да се вярва на Прил, те никога не са стигали толкова надалеч… макар че самите създатели на Пръстеновия свят сигурно са го правили.
Кзинтът бе замръзнал в неприсъща за него скована поза, сякаш се боеше да не отприщи и с най-лекото движение насъбралата се в могъщото му тяло енергия. Личеше си колко е вбесен.
— Нима предлагаш да се примирим?! Няма ли поне нищожна възможност за отмъщение?
Докато се наслаждаваше на жицата, Луис бе предъвквал все същите въпроси безброй пъти. Насилваше се да пробуди у себе си тогавашния оптимизъм, но напразно.
— Ще изчакваме. Ще претърсваме космодрумите. И понеже няма да открием онова, за което копнее Най-задния, ще започнем да кръстосваме из самия Пръстенов свят. Имаме всичко необходимо за целта. Не бива да допускаме кукловодът да загуби надежда, докато не измислим какво да правим.
— За положението, в което изпаднахме, цялата вина се стоварва върху теб.
— Знам. Затова ми е смешно.
— Ами смей се, де!
— Дай ми драуда и ще чуеш страхотен кикот.
— Глупашките ти измислици ни превърнаха в роби на един побъркан тревопасен! Защо все се силиш да покажеш знания, каквито нямаш?
Луис седна и опря гръб на стената, излъчваща меко сияние.
— Тогава ми се струваше най-разумното обяснение… Тандж! Какво друго да предположа? Помисли — кукловодите бяха изучавали Пръстенов свят години наред, преди ние да се появим на сцената. Знаеха неговата скорост на въртене, размерите, масата… която, между другото, надвишава тази на Юпитер. А и в цялата звездна система няма нищо повече. Изчезнали са планетите, спътниците им, астероидите — всичко! Изводът като че се натрапваше самичък. Създателите на Пръстеновия свят са превърнали подобна на Юпитер планета в строителен материал, като са използвали и останалия космически боклук. Например масата на Слънчевата система би стигнала почти съвсем точно за подобен проект.