— И все пак ти се опираше само на догадки.
— Вярно, обаче тогава убедих и двама ви, не забравяй това. А от доста време е известно, че планетите — газови гиганти, се състоят предимно от водород. Значи е трябвало да преобразуват водорода в материал за основата на Пръстеновия свят, каквото и да представлява той. Ние нищо подобно не сме измисляли, нали? Допусках, че са преобразували материя в мащаби, които биха изцедили енергията дори на свръхнова звезда. Кхмий, та аз вече бях видял Пръстенов свят! Бях готов да повярвам в какво ли не!
— Несус също — изпръхтя кзинтът, изглежда забравил, че и той бе се оставил да бъде убеден. — Дори реши да попита Харлоприлалар за преобразувателя на материята. Тя пък най-вероятно е сметнала нашия двуглав спътник за очарователно и твърде доверчиво същество. Затова измисли приказчицата как корабите на Пръстеновия свят си носили олово, та да го преобразуват в гориво. Олово, представи си! Защо пък да не е желязо? Вярно, същата маса би заемала по-голям обем, но по здравина ще превъзхожда несравнимо оловото.
Луис се ухили.
— Е, не се е сетила в бързината.
— Ти спомена ли й изобщо, че пръв си стигнал до хипотезата за преобразувателя?
— За какъв ме смяташ? Щеше да умре от смях. А беше твърде късно да обяснявам на Несус какво се е случило. Той вече киснеше в автолечителя, понеже му липсваше едната глава.
— Ъррр…
Луис си разтри схванатите рамене.
— Поне някой от нас да се беше усъмнил… Казах ти вече, че направих изчисления, когато се върнах на Земята. Знаеш ли колко енергия е необходима, за да се завърти Пръстенов свят до сегашните му седемстотин и седемдесет километра в секунда?
— Защо го натякваш?
— Защото отговорът на въпроса е стъписващ. Количеството надвишава хилядократно годишното излъчване на този тип звезди. Е, откъде са могли създателите му да се сдобият с толкова много енергия? Трябвало е да разпарцалосат десетина планети колкото Юпитер или… една свръхпланета. При това почти само от водород. Използвали са го за термоядрен синтез, като остатъка са запазили в затворени магнитни полета. След като са построили Пръстеновия свят от твърдите частици, имали са и гориво за двигателите, с които са го завъртели.
— О, Луис, чудесно е, че си толкова досетлив, само да ти беше хрумнало по-рано! — Кхмий се разхождаше напред-назад по коридора, явно потънал в дълбок размисъл. — Я да видим докъде се докарахме… Пороби ни безумен кукловод, търсещ приказна машина, която никога не е съществувала! На какво се надяваш през жалката година, дето ни остава?
Събеседникът му очевидно не можеше да гледа ведро към бъдещето без включен драуд.
— Ще обикаляме. И без преобразувателя все трябва да има нещо ценно на Пръстенов свят. Може пък да го намерим. Защо например тук вече да не е кацнал кораб на Обединените нации… Или да не попаднем на хилядолетен екипаж от някое местно летящо корито? Току-виж дори Най-задния го налегне скуката и ни пусне в пилотската кабина…
Кзинтът крачеше, а опашката му се мяташе.
— Мога ли да ти се доверя, Луис? Нали кукловодът контролира кога и колко ще си угаждаш на жицоманията.
— Ще се преборя с привикването. — Кхмий прихна. — Кълна се в гноясалите топки на Финагъл! Слушай, аз съм на два века и четвърт! Бил съм изкусен главен готвач. Помогнах в създаването и заселването на въртящия се град над Даун. Поживях на Хоум, участвах в завладяването на планетата. Е, сега съм токоман. Нищо обаче не е вечно. Немислимо е да вършиш едно и също двеста години. Брак, работа, хоби — стигат ти за по четвърт век, макар че понякога се случва и да повториш. Занимавал съм се и с експериментална медицина. Написах почти изцяло сценария на документалното шоу за Тринок, което спечели…
— Токоманията засяга пряко мозъка. Не прилича на нищо друго.
— Да, да, правилно; различно е. — Луис вече си представяше депресията като стена от тъмно желе, готова да го смаже. — При нея има само черно и бяло. Жицата или пуска напрежение, или не. Липсва разнообразие. Писна ми! Беше ми писнало още преди Най-задния да започне да ми отмерва порциите…
— Но не си се отказал от драуда.
— Искам кукловодът да се заблуждава, че това не ми е по силите.