— А от мен пък искаш да вярвам, че ще се справиш.
— Ъхъ.
— Какво ще кажеш за Най-задния? Досега не бях чувал за кукловод, който се държи толкова необичайно.
— И аз. Започвам да се питам дали всички онези безумни търговци от тяхната раса са били от пола на Несус. И дали другите… да ги наречем мъжкарите със спермата… са господстващият пол.
— Ъррр!
— Това не е задължително. Лудостта, тласкаща един кукловод да отиде на Земята, защото не се погажда със себеподобните си, не е като безумието, пораждащо Йосиф Сталин например. Кхмий, какво очакваш да ти кажа? Нямам представа как ще се държи Най-задния. Ако предположим, че е достатъчно разсъдлив, ще използва търговските похвати на „Дженеръл Продъктс“. Той не познава друг начин за общуване с нас.
Въздухът имаше хладен метален привкус. Луис помисли, че в тези кораби изобилието на метал наистина е прекомерно. Недоумяваше защо расата на Харлоприлалар не е използвала по-авангардни материали. Но нали, в края на краищата, една примитивна цивилизация не би могла да стигне до Бусардовите правоточни двигатели…
Реши, че миризмата не му харесва, а и жълтеникаво-бялото сияние току примигваше. Нямаше да е зле, ако по-скоро се върнат при скафандрите си.
— Разполагаме със совалката — проточи Кхмий. — Годна е за полети в космоса…
— Това ли наричаш полет? Може само да прехвърча между планетите в една система, най-много да обиколи Пръстенов свят. Не ми се вярва да стигне дори до най-близката звезда.
— Мислех си дали не можем да я насочим като таран срещу „Иглата“. Ако не друго, поне ще си отмъстим.
— Голяма забава ще падне! Да налетиш срещу корпус на „Дженеръл продъктс“…
Кзинтът се надвеси над него.
— Луис, внимавай да не се развеселиш прекалено. Какво бих представлявал аз на Пръстенов свят — без женски, земя и име, и само с една година пред себе си?
— Ще се стремим да спечелим време, за да намерим изход. А дотогава… — той се надигна от пода — …официалната версия гласи, че търсим вълшебния преобразувател. Хайде поне да се престорим, че го правим!
Седма глава
ВРЕМЕ ЗА РЕШЕНИЯ
Луис се събуди освирепял от глад. Поръча си суфле със сирене „Чедър“, ирландско кафе и червени портокали. Изгълта всичко.
Кхмий още спеше, свит на космата топка. Беше някак различен. По-спретнат… ами да, белезите бяха изчезнали и козината растеше равномерно навсякъде. А издръжливостта му направо смайваше. Бяха претърсили и четирите кораба, после отидоха в дългата тясна сграда до самия ръб над безкрайността. Оказа се център за насочване на летателни тела към ускоряващата система. Накрая съсипаният Луис сякаш се влачеше в гъста мъгла от преумора. Съзнаваше, че би трябвало да обмисля строежа и конструкцията на „Иглата“, да търси упорито слабите места, пътищата за проникване в пилотската кабина. Вместо това само се бе вторачил с омраза в кзинта, който тъй и не спря да си поеме дъх.
Изображението на Най-задния се появи иззад оцветената в зелено част от стената. Този път козината му беше сресана и пухкава, украсена с кристали, променящи цветовете си, щом помръднеше. Кукловодът като че не се бе грижил толкова за външността си през двете години, когато бе пилотирал „Иглата“. Дали се разхубавяваше, за да впечатли човека и кзинта със своята елегантност?
— Луис, искаш ли си драуда?
Е, искаше си го, но…
— Засега не.
— Проспа единадесет часа.
— Може би вече се приспособявам към денонощието на Пръстенов свят. Ти свърши ли нещо през това време?
— Направих лазерни спектрограми на корпусите на четирите кораба. Състоят се почти изцяло от железни сплави. Имам и триизмерни образи, получени чрез дълбоко сканиране. Местих „Иглата“, докато вие спяхте. Другите два космодрума са разположени на по сто и двадесет градуса от този. Открих още единадесет кораба, но не различих подробности заради разстоянието.
Кхмий се събуди, протегна се и дойде при Луис пред стената.
— Наученото само поражда нови въпроси — отсъди той. — Един кораб не са пипнали, от другите три обаче са взели много агрегати. Защо ли?
— Вероятно Харлоприлалар щеше да ни обясни — отвърна кукловодът. — Нека се занимаваме само с най-важното в момента. Къде е преобразувателят на материята?
— Тук нямаме никакви уреди. Прехвърли ни в совалката. Ще огледаме от пилотската й кабина.
Осем екрана светеха върху подковообразния пулт. Кхмий и Луис се взираха в схемите, генерирани от компютъра по данните от дълбокото сканиране.
— Изглежда — промълви човекът, — че е грабил един и същ екип. Имали са на разположение три кораба и са взели първо онова, което им е било най-необходимо. Нещо е прекъснало работата им — свършил е въздухът или ги е сполетяла друга неприятност. Четвъртият кораб е кацнал по-късно. Хм… А защо екипажът му не го е разграбил?