— Занимават те излишни дреболии. Търсим само преобразувателя. Къде е?
— Не можахме да го разпознаем — невинно отговори Кхмий.
Луис продължаваше да оглежда триизмерните призрачни образи.
— Да действаме методично. Кое не може да бъде преобразувател? — Взе светлинна показалка и започна да плъзга точицата по схемата. — И така, двата тороида около корпуса трябва да са генератор на магнитно поле за захранване на правоточния двигател с гориво. Тук имаме резервоари. Тунели за достъп тук, тук и тук… — Най-задния му помагаше, като изтриваше отхвърлените части от изображението. — Целият този модул е двигател термоядрен синтез. Сервомотори за стабилизаторите. Тук и тук имаме спомагателни двигатели за корекция на траекторията, всички захранвани с магнитни линии, подаващи плазма от ей този малък генератор. А това нещо с хобота, дето стърчи в средата на кораба… как го наричаше Прил?
— Чилтанг брон — сякаш кихна Кхмий. — Прави основата на Пръстенов свят временно проницаема за плътни тела. Използвали са го вместо въздушен шлюз, за да се озоват на обитаемата повърхност.
— Правилно. — Луис говореше с въодушевление и старателно прикривано ликуване. — Е, не ми се вярва да са държали вълшебния преобразувател в жилищния отсек, но… Ето ги спалните каюти, после контролните зали — тук, тук и тук. Кухнята…
— А онова може ли да е?…
— Не, вече го обсъдихме. Най-обикновена автоматизирана химическа лаборатория.
— Продължавай.
— Стигнахме до оранжерията. Към нея водят тръбопроводите от модула за преработка на отпадъците. Още въздушни шлюзове…
Когато свърши, корабът бе изчезнал напълно от екрана. Най-задния търпеливо възстанови изображението.
— Какво сме пропуснали? Дори да са свалили и отнесли някъде преобразувателя, би трябвало да разпознаем предназначеното за него място.
Наистина ставаше забавно.
— Ей, почакайте малко… Ако са държали горивото си отвън — говоря за оловото, напластено върху корпуса — това тук няма как да е водороден резервоар, нали? Може пък преобразувателят да е бил монтиран вътре. Имал е нужда от много дебела изолация… или от охлаждане с течен водород.
Кхмий побърза да зададе логичен въпрос, за да изпревари Най-задния:
— А как са го извадили и преместили?
— Може би с чилтанг брон от друг кораб. Нали всички резервоари бяха празни? — Луис огледа поред схемите на другите три кораба. — Точно така. Добре де, ще намерим преобразувателите някъде по Пръстенов свят… ала няма да работят. Епидемията трябва да е довършила и тях.
— Разбирам — отвърна Най-задния. — Имам записа с разказа на Харлоприлалар за бактерията, изяждаща свръхпроводимите материали.
— Не можахме да научим повече подробности от нея — вдигна рамене Луис. — Корабът й е бил на дълго пътешествие. Когато се върнали на Пръстенов свят, вече нямало цивилизация. Всичко, в което била заложена употребата на свръхпроводимост, не действало. — Той самият не знаеше доколко да се съмнява в приказката за Падането на градовете. Но нали все нещо бе унищожило цивилизацията, господствала по онова време? — А свръхпроводимостта е голямо изкушение. Накрая започваш да я прилагаш едва ли не навсякъде.
— В такъв случай ще поправим преобразувателите — рече кукловодът.
— Нима?
— В совалката ще намерите запаси от свръхпроводящи нишки и тъкани. Не са от вида, използван някога на Пръстенов свят. Бактерията не може да им навреди. Помислих си, че не е лошо да имаме и нещо за размяна с местните жители.
Лицето на Луис беше като на закоравял покерджия, обаче думите на Най-задния го изумиха. Как кукловодите бяха успели да научат толкова много за мутиралия микроб, съсипал машините по Пръстеновия свят? Изведнъж престана да се съмнява, че е имало епидемия.
Кхмий не бе обърнал внимание на издайническото подхвърляне.
— Трябва да разберем как тези мародери са пренесли взетите от корабите модули. Ако транспортната система по ръба се е повредила, може би преобразувателите просто са от другата страна на страничната стена. Зарязали са ги, защото вече са нямали никаква полза от тях.
Луис кимна.
— А ако не е било така, ще се наложи да огледаме доста обширна територия. Според мен най-добре е да потърсим Ремонтния център.
— За какво говориш?
— Все някъде трябва да има център за ремонт и поддръжка. Пръстенов свят не може да се съхранява вечно в едно и също състояние. Съществува антиметеоритна защита, но и повреди от миналите през нея прекалено големи астероиди. Да не забравяме двигателите за поддържане на орбитата… а и с екологията всичко е могло да се случи. Задължително е било да наблюдават отнякъде. Е, да, знам какво ще кажеш! Ремонтният център може да е разположен къде ли не… Само че непременно е грамаден! Ето защо не вярвам да се затрудним особено в издирването му. И най-вероятно ще го заварим изоставен, защото ако някой е продължавал да наглежда света, не би допуснал той да се измести от идеалната си орбита.