— Явно си мислил усилено — подметна Най-задния.
— В първата експедиция не постигнахме нищо особено. Бяхме дошли да изучаваме Пръстенов свят, нали така? Но някакво лазерно оръжие ни свали, а останалото време прекарахме в опити да се измъкнем живи и здрави. Прекосихме едва една пета от ширината на пръстена и почти нищо не научихме. А е трябвало да търсим именно Ремонтния център. Там са жадуваните чудеса!
— Не очаквах подобна стръв от един токоман.
— Ще започнем търсенето предпазливо. — „Предпазливо според понятията на хората, а не на кукловодите“ — мислено добави Луис. — Кхмий е прав, може би са изоставили нужните ни машини, щом са ги прекарали отвъд страничната стена. Нищо чудно бактерията да ги е захапала веднага.
— Не бива да местим совалката направо през стената — намеси се кзинтът. — Нямам доверие на хилядолетни устройства, измислени от загинала цивилизация. Ще минем над преградата.
— А как ще избегнете антиметеоритната защита? — напомни Най-задния.
— Ще се опитаме да я надхитрим. Луис, още ли си убеден, че онова, което стреля по нас, беше само автоматична защита срещу метеорити?
— Така ми се стори тогава. Тандж, твърде бързо стана!
Всички бяха изнервени, стъписани от невероятния, но реален Пръстенов свят. Без Тила, разбира се. Мигновен виолетово-бял проблясък, после светещ в лилаво облак от разреден газ бе обгърнал „Лъжещ“. Тила погледна през прозрачния корпус и съобщи: „Крилото го няма.“
— Не стреля по нас, преди да се насочим за сближаване с повърхността. Защитата сто на сто е автоматична. Вече ви обясних и защо смятам, че в Ремонтния център няма да заварим никого.
— Е, поне в такъв случай едва ли ще стрелят… Добре, Луис, логично е да предположим, че защитата не е била предназначена да обстрелва транспортната система по ръба.
— Кхмий, спомни си, че още не знаем кой е построил проклетата транспортна система. Може да не са били създателите на Пръстенов свят. Защо тя да не е по-късно допълнение, да речем — направено от расата на Прил?
— Прав си — потвърди Най-задния.
Двамата се извъртяха и зяпнаха образа му на екрана.
— Казах ви вече, че прекарах немалко време пред телескопа. Установих, че транспортната система не е довършена. Минава само по около 40 процента от дължината на тази странична стена, без да включва и частта, където се намираме сега. А от другата стена заема едва 15 процента. Създателите на Пръстеновия свят не биха оставили такава дреболия недовършена, нали? Вероятно са използвали за превоз космическите си апарати, от които са направлявали изграждането на пръстена.
— Хората на Прил са се появили по-късно — добави Луис. — Много по-късно, струва ми се. Може би транспортната система им е излязла скъпичка или изобщо не са довършили завладяването на Пръстенов свят… Но тогава защо са правили космически кораби? Мътните го взели, вероятно никога няма да научим отговора. Е, докъде стигнахме?
— До проблема как да надхитрим антиметеоритната защита — напомни Кхмий.
— Ъхъ… Прав си. Ако е била програмирана да стреля по страничната стена, никой нищо нямаше да построи тук.
Той поумува още малко. В догадките му май имаше доста пролуки, но иначе оставаше само възможността да използват древен и незнайно колко надежден чилтанг брон.
— Добре, съгласен съм. Ще прелетим над страничната стена.
— Предлагате риск, който ми вдъхва страх — натърти кукловодът. — Подготвих се възможно най-старателно за експедицията, но бях принуден да се възползвам от човешки технологии. Ами ако совалката се повреди! Колебая се дали да рискувам каквото и да било от ограничените си запаси. Пък и вие ще заседнете на свят, който е обречен.
— Не съм забравил това — увери го Луис.
— Първо трябва да претърсим всички издатини с космодруми. По тях има още единадесет кораба, не се знае и колко ще открием край другата странична стена…
И щяха да минат седмици, докато Най-задния се увери, че в нито един няма преобразувател на материята! Какво да се прави…
— Нека тръгнем веднага! — настоя Кхмий. — Представи си, че сме само на крачка от успеха.