— Имаме и гориво, и припаси. Защо да не си позволим да бъдем търпеливи?
Кзинтът се пресегна към пулта. Явно отдавна бе намислил поредицата от команди. Луис предположи, че е разучил и совалката до последната дреболия, докато самият той изнемогваше от борбата с токоманията. Малкият коничен апарат се надигна на стъпка от пода, завъртя се на деветдесет градуса и включеният синтезен двигател изпълни дока с бял огън.
— Държите се глупаво — укори ги трептящият контраалт на Най-задния. — Мога веднага да ви отнема контрола над двигателите.
Совалката се изсули от извивката на люка за скачване и отпраши със страховито ускорение от четири G. Докато кукловодът довърши изречението, стана късно да изключи двигателя, без да погуби екипажа си при падането. Луис се прокле за липсата на предвидливост. Нали кръвта на Кхмий кипеше от върнатата му младост? А половината кзинти не доживяваха зряла възраст, защото загиваха в двубои…
Луис Ву, затворил се в себе си и потънал в депресия, бе оставил друг да вземе решението вместо него.
Той попита хладнокръвно:
— Най-заден, ще се престрашиш ли сам да се заемеш с търсенето?
Главите на кукловода се поклащаха нерешително над пулта.
— Значи не? Тогава ще го направим както ние предпочитаме. — Обърна се към кзинта. — Опитай да кацнеш върху страничната стена…
Чак сега забеляза чудатата неподвижност на Кхмий, изцъклените очи и изскочилите нокти. Пристъп на ярост? Нима щеше да налети като таран срещу „Гореща игла на дознанието“?
Кхмий нададе вопъл.
Кукловодът понечи да му отговори на Речта на героите, но размисли и обясни на интерезик:
— Имаш два синтезни двигателя — отзад и отдолу, никакви други. Няма да ти се наложи обаче да ги включваш на повърхността. Освен с тях разполагаш и с движители, отблъскващи се от основата на Пръстенов свят. Представи си, че използваш генератори на отрицателна гравитация, само че тези движители са с по-просто устройство и по-лесно се поддържат. Не ги пипай сега! Ще се отблъснете от страничната стена и ще отлетите в космоса.
Очевидно кзинтът беше се поддал на паниката. Не успяваше да овладее напълно совалката. Това също не вдъхваше увереност на Луис. Но поне издатината с космодрума остана далеч долу, а твърде неприятното клатушкане спря. Издигаха се с продължаващо ускорение… а в следващия миг той тихо изохка — вече пътуваха с постоянна скорост.
— Не бива да се показваме много над стената — обясни Кхмий. — Ти отиди да прегледаш складовете и запомни какво имаме.
— Поне ще ме предупредиш ли, преди пак да включиш двигателите?
— Ще те предупредя.
Жилищният отсек беше заобиколен от складовете и въздушния шлюз. Луис започна да отваря люковете един след друг. В най-голямото помещение намери може би цяла квадратна миля гладка като коприна черна тъкан, също и стотици мили черна нишка на макари от по двайсетина мили всяка. Другаде имаше индивидуални летателни апарати с отблъскващо устройство в раница на гърба и миниатюрен двигател — два по-малки и един голям. Трябваше да е за Харлоприлалар. Откри лазерни фенерчета, звукови зашеметители и голям дезинтегратор, предназначен да се държи с две ръце. Попадна на кутии колкото юмрука на Кхмий със скоба за закачане по дрехите, микрофонна решетка и слушалки (отново два малки комплекта и един голям). Аха, автономни компютърни преводачи. Ако работеха през бордовия компютър, нямаше да са толкова обемисти.
Пред широките правоъгълни отблъскващи плоскости спря озадачен — за влачене на товари по въздуха ли бяха? Имаше доста намотки от Синклерова мономолекулярна нишка, приличаща на извънредно тънък и здрав конец. Кюлчета злато — може би за размяна или търговия? Бинокулярни очила с усилватели на светлината. Противоударна броня.
— За всичко се е сетил — промърмори Луис.
— Благодаря ти — обади се Най-задния от екран, който човекът не бе забелязал досега.
Омръзваше му вече образът на кукловода да го съпровожда навсякъде. Учуди се — откъм пилотската кабина се разнасяха звуци като при котешка схватка. Най-задния успяваше да поддържа два разговора. Изглежда в същото време учеше кзинта как да пилотира совалката. Чу познати думи — „спомагателни двигатели“ например…
Ревът на Кхмий го връхлетя:
— Луис, бързо в креслото!
Върна се припряно горе. Едва успя да нагласи предпазните ремъци и кзинтът включи синтезните двигатели. Совалката забави ход и накрая увисна до външния ръб на страничната стена.
Ширината й едва стигаше, за да кацнат. А и как ли приемаше присъствието им антиметеоритната защита?