— Виж, там има слънчогледи.
Кхмий веднага погледна.
— Мястото, където ме изгориха, беше по-голямо.
Слънчогледите на поробителите трябваше да са на възрастта на Робската империя, загинала преди повече от един милиард години. Според най-широко приетата хипотеза поробителите засаждали тези растения около плантациите си за самозащита. Все още се срещаха по някои планети в известния космос. Премахването им неизменно се оказваше трудна задача. Не можеш просто да ги изгориш с лазерно оръдие, защото сребристо-огледалната повърхност на едрите цветове връща лъча към теб.
Но защо ги имаше и по Пръстенов свят, си оставаше необяснима загадка. Говорещия с животни бе летял над завзета от тях равнина, когато пролука в облаците го изложи на опасността. Е, поне вече нямаше белезите, останали му оттогава…
Луис настрои бинокулярните си очила на по-голямо увеличение. Плавно извита граница разделяше съвсем земна на вид местност в зелено, синьо и кафяво от сребристите владения на слънчогледите, които обхващаха и половината брегова линия на едно от по-обширните морета.
— Луис — той чу гласа на кзинта в шлема си, — обърни внимание на късата черна черта точно отвъд слънчогледите и в посока, обратна на въртенето.
— Забелязах я.
Черна дебела линия на може би стотина хиляди мили от тях. Какво ли представляваше? Находище на някаква асфалтова смола? Как пък не! На Пръстенов свят май не се срещаха петрол и други подобни органични вещества.
Да не е сянка? Че какво би хвърлило такава сянка във вечното пладне на огромния кръг?
— Кхмий, според мен това е въздушен град. Виждаме го отстрани, затова е толкова плосък.
— Да, явно… Поне ще намерим средище на някаква цивилизация. Би трябвало да отидем и да поговорим с обитателите му.
В някои древни градове бяха попаднали на запазени левитиращи сгради. Защо да не се е съхранил и цял?
— Най-благоразумно е — започна Луис — да кацнем не много наблизо и да разпитаме жителите на околността за него. Никак не ми се иска да нахълтаме направо, без нищичко да знаем. Щом са способни да поддържат града си, възможно е да се окажат корав залък дори за нас. Да речем, че кацнем където свършват слънчогледите…
— Защо точно до слънчогледите?
— Защото те сигурно съсипват екосистемата. Местните хора едва ли биха ни отказали помощ. Така ще си осигурим доброжелателството им. Най-заден, ти какво мислиш?
Никакъв отговор.
— Най-заден? Обади се!… Кхмий, според мен той не може да ни чуе. Страничната стена пречи на сигнала да премине.
Кзинтът изсумтя.
— Няма да запазим свободата си задълго. В товарния отсек зад совалката видях две автоматични сонди. Кукловодът ще ги използва като ретранслатори. Е, би ли искал да обсъдиш нещо с мен, докато временно се отървахме от наблюдение?
— Според мен снощи си казахме най-важното.
— Не мисля. Луис, подбудите ни далеч не съвпадат. Доколкото разбирам, ти желаеш да запазиш живота си. Освен това се стремиш никой да не ти се бърка в удоволствието от токоманията. Аз също не жадувам на всяка цена да загубя живота и свободата си, но и търся удовлетворение. Най-задния си позволи да отвлече един кзинт. Ще го накарам да съжалява за това.
— Идеята ми допада. Той отвлече и мен.
— Ха, какво ли би могъл да изпита от накърняването на честта си един жицоман? Просто очаквам от теб да не заставаш на пътя ми…
— Ще си позволя да ти напомня скромно, че преди време именно аз те измъкнах от Пръстенов свят. И без моята помощ никога не би се завърнал в родината си с „Далечен изстрел“, за да заслужиш истинско име.
— Да, но тогава не беше пристрастен към жицата.
— И сега не съм пристрастен. Предупреждавам те — не смей да ме наричаш лъжец!
— Не съм искал да…
— Почакай!
Луис посочи безмълвно — с ъгълчето на окото си бе доловил тъмен силует да закрива няколко звезди. След миг гласът на Най-задния се разнесе в слушалките на шлемовете.
— Съжалявам за временната невъзможност да общувам с вас. Какво решихте да правите?
— Да търсим и да изследваме — сопнато отвърна Кхмий и закрачи обратно към совалката.
— Настоявам за по-подробно обяснение. Не съм доволен, че ме принуждавате да рискувам една от сондите си, за да поддържам връзката помежду ни. Смятах да ги ползвам преди всичко за презареждането на „Иглата“.