Възможно ли беше всички острови да са карти на действително съществуващи светове? Прил не знаеше нищо по въпроса. Тези копия на планети бяха създадени цели епохи преди нейната раса да излезе на сцената.
Бяха оставили Тила и Търсача някъде там. Предполагаше, че още са в същата територия. При разстоянията по Пръстенов свят и примитивните технологии на аборигените не биха могли да отидат кой знае колко далеч за двадесет и три години. Намираха се на тридесет и пет градуса по дъгата, значи на петдесет и осем милиона мили.
Никак не му се искаше да срещне отново Тила.
Трите часа се изнизаха. Той се пресегна и внимателно разтърси рамото на Кхмий.
Огромната ръка замахна мигновено. Луис успя да се отметне назад… но недостатъчно бързо.
Кзинтът примига сънено.
— Никога не ме буди така! Или искаш да се озовеш в автолечителя?
Точно под рамото на Луис имаше две дълбоки рани. Усещаше как ризата му подгизва от кръв.
— След малко сигурно и това ще направя. Я погледни към океана.
Посочи на екрана мъничките земни континенти, отделени с огромни разстояния от другите архипелази. Кхмий се взря внимателно.
— Кзин…
— Какво?!
— Онова там е карта на Кзин. Луис, очевидно сме сбъркали, когато предположихме, че виждаме копия в умалени мащаби. Телескопът показва, че са едно към едно.
На половин милион мили от плоското копие на Земята имаше още скупчени острови. Очертанията на океаните бяха доста разкривени от използваната полярна проекция, но не и континентите.
— Наистина е Кзин… — промърмори Луис. — Как не се сетих? А дискът с канала по средата е Джинкс. По-малкото оранжево-червено кръгче пък би трябвало да е Марс. — Тръсна глава, защото всичко му се завъртя пред очите. Червеното петно по ризата му растеше. — Ще умуваме после. Сега ми помогни да сляза до автолечителя.
Девета глава
ПАСТИРИТЕ
Луис Ву заспа в автолечителя.
След четири часа отново седна в креслото си. Само леко схванатите мускули на едното рамо му напомняха повече да не докосва спящ кзинт.
Навън беше нощ. Кхмий разглеждаше части от Големия океан на екрана.
— Как си?
— В цветущо здраве, слава на чудесата на съвременната медицина!
— Учудваш ме. Не си позволи лукса да мислиш само за раната си, а би трябвало да те мъчи силна болка, дори да изпаднеш в шок…
— Е, петдесетгодишният Луис сигурно щеше да се разпищи истерично. Какво пък толкова, да му се не види, нали знаех, че автолечителят ми е под ръка? Защо всъщност си се настроил любопитно?
— Първо си помислих, че по храброст не отстъпваш на един кзинт. После започнах да се чудя дали привикването към жицата не те прави безчувствен спрямо други сетивни дразнители.
— Нека приемем, че се дължи на смелостта ми, бива ли? Ти какво успя да разгадаеш?
— Напреднах в проучването. — Кхмий започна да сочи. — Земята. Кзин. Джинкс. Дори двата върха се издигат над атмосферата, точно както е на източния и западния полюс на планетата. Кръглата карта съответства на Марс. Онова пък е Кдат, планетата на робите…
— Вече не са роби.
— Кдатлините бяха наши роби. Както и пиерините, чийто свят можеш да видиш ей там. А за ето това място исках да питам теб. Дали не е родният свят на триноките?
— Ъхъ. Сигурно са се заселили и на съседния остров. Тъй, в края на краищата, какво имаме пред очите си? Явно не е само нагледен каталог на планетите с условия, подобни на земните. Забелязвам поне половин дузина, които изобщо не мога да разпозная.
Кхмий прихна.
— Луис, отговорът би трябвало да е очевиден дори за същество с посредствен интелект. Пред нас е тъкмо каталог на потенциалните врагове, разумни или почти разумни същества, които някой ден биха могли да застрашат Пръстенов свят. Пиерини, кзинти, марсианци, хора, триноки…
— И къде ще натикаш Джинкс в твоята спретната схемичка? О, как пък не… Едва ли са очаквали бандерсначите да ги нападнат с бойни кораби. Ами че тия твари са по-големи от динозаври, а и нямат ръце! На Даун също живурка местна разумна раса. Е, къде й е картата?
— Ей там.
— Аха… Твърде впечатляващо. Не бих казал, че и грогите са особена заплаха за някого. Нали прекарват целия си живот върху един и същ камък?
— Създателите на Пръстенов свят са открили и изучили всички тези раси, а картите са оставили като послание към потомците си. Поне в това сме единодушни, надявам се! Само че явно не са попаднали на света на кукловодите.