Посрещнаха ги. Двайсетина червенокожи дечица ги зяпаха иззад оградата. Бяха кльощави, а наскоро проходилите — източени като паленца на хрътки. Луис спря до оградата и им се усмихна. Не му обърнаха кой знае какво внимание. Повечето се насъбраха пред Кхмий.
Откритата площадка сред колибите беше от утъпкана пръст. Подредени камъни оформяха общото огнище. Отнякъде излезе еднокрак мъж и сръчно закуцука с патерицата си към тях. Бе се препасал с поличка от продъбена кожа, украсена с пискюли. Големите му уши изглеждаха доста клепнали, едното — в добавка — разкъсано отдавна. А зъбите му бяха изпилени… или не? Всички деца се кискаха, техните зъби също имаха остри върхове, дори тия в устите на по-малките. Аха, значи така се раждаха.
Старецът спря от другата страна на оградата, усмихна се и зададе въпрос.
— Засега не говоря вашия език — отвърна Луис.
Другият кимна и сви ръка към себе си. Дали ги канеше в селото?
Едно по-голямо момиченце — за пола му нямаше съмнения, защото децата не носеха дрехи — събра смелост и скочи. Тупна върху рамото на Кхмий, намести се удобно и започна да рови в козината му. Кзинтът внимаваше да не помръдне, само попита:
— И какво да правя сега?
— Тя не е въоръжена. Недей още да показваш колко си опасен.
Луис се прехвърли през оградата, а старецът отстъпи, за да не му попречи. Кхмий също прекрачи предпазливо, а момичето продължаваше да се държи за врата му.
Човекът, кзинтът и червенокожият се настаниха до огнището, децата се скупчиха наоколо. Започнаха да учат хитроумните машинки на местната реч. За Луис това беше привично занимание, но малко се учуди, че и старецът като че беше свикнал с него. Дори гласовете на преводачите не го стреснаха.
Името му беше Шивит Хуки-Фърлари някой си. Говореше тъничко и пресекливо. Първият му разбираем за компютрите въпрос гласеше:
— С какво се храните? Е, не сте длъжни да ми отговорите, ако не искате.
— Храня се с растения, морски твари и месо, обработено с огън или топлина — отвърна Луис. — А Кхмий пък предпочита месото без огън.
Това като че задоволяваше домакина.
— И ние ядем месо без огън. Кхмий, ти обаче си необичаен гост. — Шивит се поколеба и добави: — Трябва веднага да ви кажа нещо. Не можем да правим ришатра. Моля ви да не се ядосвате.
Към думата ришатра преводачът добави звуков сигнал, че понятието все още липсва в попълващия се речник.
— Какво е ришатра? — попита кзинтът.
Старецът се учуди.
— Мислех си, че думата е една и съща навсякъде.
Впусна се в дълги обяснения. Кхмий се умълча, докато задълбаваха в темата и се мъчеха да отбягват трупащите се непознати думи.
Оказа се, че ришатра означава правене на секс със същества от друга раса.
Всички го знаеха. А множество раси дори го практикуваха. Едни контролираха по този начин числеността си, за други това беше първа стъпка преди пазарлъците при търговия. Трети обаче го смятаха за табу. Народът, както наричаха себе си червенокожите, нямаше нужда от подобна ритуална забрана. Те просто не бяха способни да се принудят. Не реагираха с възбуда към чужденците. Вероятно обонянието им отминаваше с равнодушие непривичните феромони.
— Сигурно идвате отдалеч, щом не знаете това — подхвърли накрая старецът.
Луис започна да разказва как е дошъл от звездите отвъд Дъгата. Призна, че нито той, нито Кхмий някога са се занимавали с ришатра, макар че поне сред човешката раса се срещали всякакви. (Спомни си мимоходом едно момиче от Вундерланд, по-високо от него с една стъпка и по-леко със седем-осем килограма. Беше като перце в ръцете му.) После заговори за множеството светове и всевъзможните разумни същества, като старателно заобикаляше темата за войните и оръжията.
Оказа се, че племената на Народа отглеждат няколко вида животни. Не успявали да държат на едно място различните стада, затова винаги знаели къде се намират другите племена и често си уреждали празници с размяна. Случвало се да си разменят и стадата. Все едно си предавали едни на други целия начин на живот — понякога дори прекарвали половин фалан във взаимно обучение, преди да се разделят. (Фалан означаваше десет завъртания на Пръстенов свят, значи седемдесет и пет денонощия по тридесет часа.)
Дали пастирите щяха да се обезпокоят от присъствието на двама чужденци в селото? Шивит ги увери, че никой няма да сметне само двама гости за заплаха.
А кога щяха да се върнат? За обяд. Наложило се да побързат, защото животните се подплашили и избягали. Иначе щели непременно да си поприказват със странниците.
— Веднага ли трябва да изядете месото, след като убиете животното? — попита Луис.