— Как ще го помръднем?
— Ще довлека плоча, която сама се отблъсква от земята. Когато си тръгнем, вържете останалите. Пускайте ги двама по двама. Обяснете им какво се иска от тях. Пращайте ги в посока на въртенето. Ако понечат да ви нападнат пак, лишени от оръжията си, животът им ще е във ваши ръце. Но това няма да се случи! Ще си плюят на петите да прекосят равнината, защото там тревата е опоскана до пръстта.
Тя се замисли.
— Не виждам опасност за нас. Ще постъпим както искаш.
— Ние ще бъдем в стана им преди тях, където и да се намира той. И ще ги чакаме, Гинджерофър!
— Няма да пострадат. Обещавам от името на целия Народ — хладно отвърна предводителката.
Великанът се събуди скоро след настъпването на утрото.
Отвори очи, примига и се вторачи в надвесената над него стена от оранжева козина, жълти очи и дълги нокти. Не шавна, докато очите му шареха — оръжията на трийсетина съратници струпани наблизо, двата люка на въздушния шлюз отворени. През тях нахлуваше вятърът от бързия полет.
Накрая опита да се обърне по корем.
Луис се ухили. Наблюдаваше чрез камера, монтирана в тавана на стаята за отдих, докато си седеше в пилотската кабина. Бронята на гиганта бе залепена за пода в китките, коленете и раменете. С леко затопляне той можеше да си върне свободата, но не и с напъни да се търкаля.
Пленникът обаче настояваше и заплашваше. Не му хрумна да се примоли. Луис почти не го слушаше. Едва когато превеждащата програма в компютъра на совалката натрупаше достатъчен речник, щеше да му отдели време. В момента обаче оглеждаше стана на великаните.
Летеше на една миля над повърхността и вече се намираше на петдесет мили от селото на червенокожите. Понамали скоростта. Тук тревата бе избуяла отново, само че едрите тревопасни също оставяха обширен район от гола пръст зад себе си към морето и блясъка на слънчогледите. И сега хиляди от великаните се бяха пръснали из степта. Луис виждаше проблясъците по остриетата на косите-саби.
Никой не се мяркаше около стана. По средата имаше скупчени големи каруци, но нито помен от впрегатни добичета. Дали ги теглеха сами, или имаха някакви мотори, останали още отпреди падането на градовете, случило се според Харлоприлалар преди хилядолетие?
Не успяваше обаче да разгледа постройката по средата. В илюминатора се бе образувало черно петно — светлинно претоварване. Ухили се. Значи великаните бяха измислили как да извлекат полза от врага!
Светна един екран и съблазнителен контраалт изрече напевно:
— Луис…
— Тук съм.
— Връщам ти драуда.
Той рязко изви глава. Малката черна кутия вече се мъдреше върху прехвърлящия диск. Обърна й гръб, както човек престава да гледа опасен противник, без да забравя нито за миг, че оня го дебне отзад.
— Бих искал да проучиш нещо — каза на кукловода. — Край основата на страничната стена има планини. Местните хора…
— За рисковете в издирването подбрах теб и Кхмий.
— А склонен ли си да приемеш, че се стремя да сведа тези рискове до минимум?
— Разбира се.
— Тогава поне ме изслушай. Според мен не е излишно да огледаме тия пръскащи планини. Но преди това трябва да научим много неща за страничните стени. Моля те само да…
— Защо ги нарече „пръскащи планини“?
— Не аз ги наричам така, а аборигените. И те не знаят защо. Но названието подсказва нещо, нали? Освен това изобщо не личат, когато сме отвън. Каква е причината? Всичко останало на Пръстенов свят е като маска, можеш да познаеш и по основата къде има планини, къде — морета. Пръскащите планини все пак заемат значителен обем!
— Да, интересно е. И ще трябва вие двамата да научите отговора на загадката. Наричат ме Най-задния, защото управлявам подчинените си от безопасно разстояние. Сигурността е мое право и мое задължение. Смъртта на управляващия би била бедствие за цялата ни раса. Луис, мислех, че вече познаваш начина ни на мислене!
— Тандж! Не те моля да рискуваш скъпоценната си кожа, а една от сондите! Имаме нужда от подробна холограма на страничната стена. Пусни сондата през направляващите обръчи, за да намали скоростта си. Ще използваш транспортната система по предназначението й и антиметеоритната защита няма да стреля…
— Опитваш се да предвидиш действията на оръжие, програмирано според собствените ти предположения преди стотици хиляди години? Ами ако системата за разпознаване на целите се е повредила?
— И да греша, какво толкова ще загубиш?
— Половината от устройствата си за презареждане с гориво. Разположил съм в сондите прехвърлящи дискове, чийто филтър пропуска само деутерий. Приемникът е в резервоарите на кораба. За да попълня запасите си, ще потопя сонда в някое от моретата по Пръстенов свят. Но ако ги загубя, как ще се върна? И заради какво изобщо да рискувам?