Луис упорито се принуждаваше да не избухне.
— Не забравяй за обема! Скритото в пръскащите планини… Тези полуконуси са високи по трийсет-четирийсет мили, на брой сигурно са стотици хиляди покрай стените, а обратната им страна е плоска! Някой може да се окаже център за поддръжка на този свят, пък и нищо чудно подобни центрове да са много. Не ми се вярва, обаче искам да знам какво има в тях, преди да ги доближа. Освен това стигнахме до извода, че съществуват двигатели за корекция на орбитата и най-подходящото им място е по страничните стени. Но къде са и защо не работят?
— Толкова ли си уверен, че са избрали реактивни двигатели за поддържане на стабилността? Има и други възможни решения. Например гравитационни генератори.
— Не става! Създателите на Пръстенов свят никога нямаше да го завъртят, ако бяха разполагали с гравитационни генератори. Щяха да изберат по-прости инженерни решения.
— Тогава контрол над магнитните полета и смущенията — с устройства, разположени около слънцето и в основата на пръстена?
— Хм… Възможно е. Тандж! В нищо не съм сигурен. Искам от теб да провериш!
— Как се осмеляваш да искаш нещо от мен? — Гласът на кукловода прозвуча по-скоро озадачено, отколкото гневно. — Ако пожелая, ще останеш на Пръстенов свят, докато той се отърка в засенчващите плоскости. Пък може и никога повече да не опиташ насладата от драуда…
Преводачът вече беше готов.
— Разкарай ми се от главата — промърмори Луис. Нямаше как да заглуши Най-задния, но той млъкна сам, когато машината започна да предава думите на великана.
— Защо да съм кротък? Какво като ям растения? Измъкни ме от бронята ми и ще се бия с теб дори без оръжие, космато кълбо такова! Постелята ми в дългата къща и без това има нужда от ново покривало.
— А тези не видя ли?
Кзинтът показа дългите си лъскави нокти.
— Ха, едно ножче ще ми стигне срещу твоите осем! Мога и без него.
Луис вече се давеше от кикот. Включи разговорната уредба.
— Кхмий, не си ли чувал за нрава на биковете? Този е нещо като Патриарх на стадото!
— Кой приказваше? — попита великанът.
— О, това е Луис — сниши глас кзинтът. — В голяма беда си изпаднал. Съветвам те да се държиш почтително. Той е… страшен.
Луис се сепна. Сега пък какво му щукна на Кхмий? Игра на богове, с Гласа на Луис Ву в главната роля? Е, звучеше убедително, щом свирепият гигант явно се боеше от невидимия източник на словата…
— Повелителю на тревопасните, обясни защо нападнахте червенокожите, които ме почитат.
— Техните животни ни ядат храната.
— Не можете ли да си потърсите паша другаде, за да не си навличате гнева ми?
Господстващият мъжкар в едно стадо обикновено има недвусмислен избор — да извоюва надмощие или да се покори. Очите на великана отново зашариха в търсене на спасение, но изход нямаше. Щом беше безсилен да се пребори с Кхмий, как да подчини безплътния глас на волята си?
— Не можехме… — смънка той. — В посоката на въртенето са огнените растения. Наляво е Народът на машините. Надясно има стръмен рид от оголен скрит. Там не расте нищо, а е прекалено хлъзгаво да се прехвърлим от другата му страна. Обратно на въртенето пък навсякъде има трева и дребосъците не биха ни възпрели, ако не се бе появил ти! Луис, как прояви могъществото си? Моите хора живи ли са?
— Подарих им живота. След… — „Я да сметна — петдесет мили, но гладът ще ги подгони…“ — …два дни ще се върнат. Способен съм обаче да погубя всички ви с едно помръдване на пръста.
Пленникът впери умолителен поглед в тавана.
— Ако успееш да изтребиш огнените растения, ние също ще те почитаме.
„Богът“ се отпусна на креслото и потъна в размисъл. Вече не му беше весело.
Слушаше как великанът врънка Кхмий да му разкаже повече за Луис, а кзинтът ръси безогледни лъжи. И преди си бяха помагали с този трик. Така оцеляха в дългото завръщане към „Лъжеца“. Говорещия с животни се представяше за бог на войната и даренията на местните хора ги спасяваха от гладна смърт. Само че до днес не подозираше колко се е забавлявал той (сега вече заслужил името Кхмий).
Великанът молеше за помощ, но как да се справят със слънчогледите? Лесно би се отървал от главоболията. Племето на тревопасните гиганти го оскърби, нали? А боговете не са известни със склонността си да прощават. Отвори уста, но веднага стисна зъби и поумува още секунда-две.
— Кажи ми истината, ако ти е мил животът. Огнените растения ще напълнят ли стомасите ви, ако не ви изгорят?