ВТОРА ЧАСТ
Тринадесета глава
ПРОИЗХОД
Совалката летеше на пет мили над повърхността със скорост по-ниска от звуковата.
Тринадесет хиляди мили не биха могли да затруднят междупланетен апарат. Предпазливостта на Луис подразни кзинта.
— Само след два часа можехме да се изтърсим върху въздушния град или пък да нахлуем откъм дъното му! Дори за час щяхме да прелетим дотам, без да си навличаме излишни неприятности!
— Не споря. Но би трябвало да излезем от атмосферата и пак да се спуснем, а синтезният двигател ще грее като звезда в небето. Спомняш си как стигнахме до въздушния затвор на Харлоприлалар, нали? С главите надолу и с изгорени двигатели.
Опашката на Кхмий тупна веднъж по облегалката на креслото му. Спомняше си го твърде ясно.
— Да, не бива да ни засече някоя стара машинария. Бацилът, унищожаващ свръхпроводниците, явно не е засегнал всички системи.
След степта видяха обработваеми земи, последвани от водниста джунгла. Падащите отвесно лъчи на светилото се връщаха към тях като проблясъци между залятите корени на буйно цъфтящи дървета.
Луис се чувстваше превъзходно. Изобщо не си позволяваше да мисли за безплодността на усилията си в малката война срещу слънчогледите. Важното беше, че успя. Постави си цел и я постигна — с ум и подръчни средства.
Блатото като че щеше да се точи безкрайно. Само веднъж Кхмий му посочи някакво градче. Трудно се различаваше, защото водата напираше да погълне сградите, а лозите и лианите пък се. мъчеха да ги изронят. Стилът на постройките беше доста особен. Стените, покривите и дори вратите се издуваха навън, като стесняваха забележимо улиците. Очевидно не бяха построени от расата на Харлоприлалар.
Само за половин ден совалката прелетя толкова, колкото Гинджерофър или вождът на великаните нямаше да изминат през целия си живот. Луис вече разбираше колко глупаво е било да разпитват тези диваци. От въздушния град ги делеше разстояние, сравнимо с това между два противолежащи континента на Земята.
Най-задния им се обади.
Този път по козината му се виеха ярки шарени спирали. Зад него холограми на кукловоди изчезваха, щом стъпеха върху прехвърлящи дискове, трупаха се пред витрини, блъскаха се в гъмжилото без извинения или неприязън, а в подобието на тиха музика сякаш преобладаваха флейти и кларнети — гълчавата на безброй същества от расата на Несус, бъбрещи оживено на своя език.
— Какво научихте досега?
— Малко — изтърси Кхмий. — Но загубихме доста време. Вече няма съмнение, че слънцето е изригнало мощно преди седемнадесет фалана. Без друго почти бяхме уверени в това. Засенчващите плоскости са се събрали, за да защитят най-заплашените участъци от повърхността. Вероятно системата им за управление е независима от който и да било център на Пръстенов свят.
— И за това можехме да се досетим. Нищо друго ли не узнахте?
— Въображаемият Ремонтен център на Луис несъмнено не функционира. Това блато под нас например едва ли е влизало в първоначалния замисъл. Допускам, че просто някоя по-голяма река се е задръстила от наноси. Откриваме все по-голямо разнообразие от хуманоиди — някои разумни, други не. Но засега няма и следа от създателите на Пръстеновия свят, освен ако те са били прадеди на расата, към която принадлежеше Харлоприлалар. Вече съм склонен да приема точно тази хипотеза.
Луис си отвори устата… и бе принуден да си припомни какъв е прагът на болевите му усещания. Четири остри нокътя на кзинт опираха в бедрото му. Стисна устни, а Кхмий продължи:
— Засега не срещнахме никого от нейната раса. Нищо чудно да не са населявали нагъсто пръстена. Чухме обаче слухове за друга — Народа на машините, който може би е заел мястото им. Ще го потърсим.
— Да, Ремонтният център вече не работи — отсъди изведнъж Най-задния. — Научих много от данните, които ми изпраща сондата…
— Имаш две сонди — прекъсна го кзинтът. — Използвай и двете, за да става по-бързо.
— Едната ще държа в резерв, за да презареждам „Иглата“ с гориво. С другата обаче узнах тайната на пръскащите планини. Вижте…
На най-десния екран светна изображение от камерата на сондата. В единия край страничната стена отлиташе стремително назад. Обективът подмина нещо прекалено бързо, за да се видят подробности. Забави, завъртя се и пое обратно към него.
— Луис ме посъветва да проуча страничната стена. Едва бях започнал и открих ето това. Стори ми се, че не е излишно да разбера какво представлява.
На долния ръб на стената имаше сплесната издутина — някаква влизаща в самата нея тръба. Беше направена от все същия полупрозрачен сивкав скрит. Щом камерата я доближи, добре се видя, че диаметърът й е поне четвърт миля.