Сондата се спусна покрай тръбата и я проследи до мястото, където тя изчезваше в шуплестото покритие на основата, явно предпазващо я от удари на метеорити.
— Не действаше ли? — досети се да запита Луис.
— Позна! Опитах да науча повече за тези тръби и скоро осъществих намерението си.
Образът се промени. Сондата вече кръжеше далеч от основата. Над нея отминаваше огледално-релефният двойник на вътрешната повърхност, наблюдаван в инфрачервения спектър. Най-сетне окото на обектива забави и отново доближи основата.
Ако метеорит удари изкуствено създадения свят, значи е долетял от междузвездното пространство. Така внушителната му относителна скорост се добавя към онези седемстотин и седемдесет мили в секунда, с които се върти огромният пръстен. Именно на това място се бе забил космическият пратеник, и то под много остър ъгъл. Образувалият се облак плазма беше сътворил грозен улей на стотици мили по морското дъно, изпарявайки шуплестата защита. В улея се виждаше парче тръба с диаметър стотина метра. Излизаше под морето.
— Рециклираща система — промърмори Луис.
— Без противодействие срещу ерозията — назидателно подхвана кукловодът — почвеният слой на Пръстенов свят би се озовал на морското дъно само за няколко хилядолетия. Изглежда тези тръби започват от дъното и свършват в страничната стена. Изсипват тинята обратно и… именно така са се образували пръскащите планини. Водата би трябвало да се изпарява почти изцяло в разредения до вакуум въздух на тридесет мили височина. А планината постепенно да се срутва под собствената си тежест. И наистина пръска почва от стената навътре, а реките и ветровете я разнасят.
— Предположения — сухо напомни Кхмий. — Все пак звучат убедително. Най-заден, къде е сондата сега?
— Смятам да я върна в системата от обръчи по ръба на страничната стена.
— Правилно. Тя може ли да извършва дълбоко сканиране?
— Може, но само отблизо.
— Добре, сканирай пръскащите планини. Те са разположени на… да речем, двайсет до трийсет хиляди мили една от друга. Значи покрай двете странични стени има поне петдесетина хиляди такива образувания. Някоя от тях може да е чудесно скривалище за Ремонтния център.
— Но защо изобщо би им хрумнало да го крият?
Кзинтът издаде неприличен звук.
— Ами ако по-низшите раси по Пръстенов свят се разбунтуват? А заплахата от външно нашествие? Естествено, че е не само скрит, но и укрепен. Провери всяка пръскаща планина!
— Така да бъде. Ще успея да сканирам дясната стена за едно завъртане.
— После сканирай и лявата.
— Дръж камерите включени през цялото време — напомни Луис. — Още има надежда да намерим двигателите за корекция на орбитата… макар вече да си мисля, че не е изключено да са предпочели друго средство.
Най-задния прекъсна връзката. Луис се обърна към илюминатора, където нещо странно веднага прикова вниманието му — бледа нишка, заобикаляща в плавна дъга блатото. Изобщо не приличаше на река. Той посочи двете трудно забележими точици, пълзящи по нишката.
— Не е зле да ги огледаме по-отблизо. Защо да не слезем към този… път?
Разбира се, действително беше път. От височина стотина стъпки личеше дори грапавата му белезникава повърхност, сякаш излята от разтопена скала.
— Да приемем засега — промърмори Луис, — че е направен от Народа на машините. Ще проследим ли ония возила?
— Нека изчакаме, докато доближим въздушния град.
Да се откажат от сгодния случай май беше глупаво, но той не посмя да възрази. И с носа си можеше да усети напрежението у кзинта.
Пътят заобикаляше наводнените падини. Поне отгоре изглеждаше усърдно поддържан. Кхмий продължи над него съвсем бавно.
Подминаха скупчени сгради, най-голямата от които много приличаше на химически завод. Няколко пъти виждаха возила като ъгловати кутии, а отдолу май ги забелязаха само веднъж. Кутията спря рязко, отвътре изскочиха хуманоиди, разтичаха се, после насочиха към совалката някакви пръчки. След миг се скриха от погледите на Луис и Кхмий.
В подгизналата джунгла се мяркаха едри бели туловища. Досега по Пръстенов свят не бяха срещали влачени от глетчери камънаци. Луис се питаше дали заоблените форми долу не са всъщност огромни гъби. Скоро обаче се отказа от предположението си, защото едно от туловищата помръдна. Опита се да пробуди любопитството на кзинта, който този път просто се престори, че не го чува.
С доближаването си към рид от отвесни зъбери пътят зави в посока срещу въртенето. Промуши се през един пролом и пак продължи край блатото.
Кхмий също зави наляво и ускори. Совалката се стрелна край склона на планината, оставяйки огнена следа. Кзинтът свърна внезапно, спусна я право надолу и кацна в подножието на гранитна канара.