— Сондата предаде тази картина — ненужно обясни кукловодът. — Пуснах я в транспортната система край ръба, както ме посъветвахте. Сега се ускорява обратно на въртенето.
— Схванах. Кхмий, ти какво мислиш?
— Може да е и двигател за корекция на орбитата. Но не виждам реактивна струя.
— Знам ли… Възможни са какви ли не разновидности на Бусардовия двигател. Най-заден, не засече ли някакви електромагнитни ефекти?
— Не. Нещото засега бездейства.
— Бацилът, похапващ свръхпроводници, няма как да го е повредил в този вакуум. Поне наглед е непокътнато. Дали обаче системата за управление не е била другаде? Може би на повърхността? И дали има надежда да я поправим?
— Първо ще трябва да я откриете! Смяташ, че е в Ремонтния център?
— Ами, да.
Пътят минаваше между мочурища и каменисти възвишения. Прелетяха над още едно подобие на химически завод. Май ги забелязаха — прозвуча силна сирена, а от нещо като комин излезе облак пара. Кхмий изобщо не се озърна.
Не виждаха ъгловати коли по пътя.
Луис понякога мяркаше бледи проблясъци сред дърветата, разположени много навътре в блатото. Движеха се мудно като мъгла над вода или пък като акостиращ презокеански кораб. Този път далеч напред бял силует се отдели от рехавата горичка и запълзя към пътя.
От грамадното туловище се издигаха сетивни израстъци, скупчени на изящно източена шия. Челюстта беше най-отдолу — загребваше като великанска лопата вода и растения, докато съществото се тътреше с могъщите си коремни мускули. Който и да е динозавър би изглеждал като дребосък пред него.
— Бандерснач! — възкликна Луис. Те пък какво търсеха тук? Родната им планета беше Джинкс. — Кхмий, поспри де, то иска да говори с нас!
— Е, и?
— Паметта им съхранява опита на много поколения.
— Какво толкова има да помни? Блатни твари, гълтащи тинята. Лишени са от ръце, значи не могат да изработват оръжия. Не!
— Но защо? Може да ни обясни как бандерсначите са попаднали на Пръстенов свят.
— Това не е тайна и без обяснения. Пазителите най-вероятно са заселили картите си в Големите океани с представители на видовете, които са смятали за опасни.
Явно кзинтът пак се опитваше да си играе на надмощие. Търпението на Луис се изчерпваше.
— Какво ти става?! Защо поне не го попитахме?
Бандерсначът се смаляваше зад тях.
Кхмий заръмжа:
— Отбягваш сблъсъка с проблемите като същински кукловод! Да разпитваме блатни тъпоглавци и разни диваци! Да изтребваме слънчогледи! Най-задния ни стовари на този обречен свят против волята ни, а ти погубваш растения, вместо да търсиш възможност за отмъщение. На кого ще му е по-леко след година от това, че „бог Луис“ е решил да плеви нечия тревна градинка?!
— Бих спасил всички, ако знаех как…
— Нищо не можем да сторим. Имаме нужда от строителите на този път. Твърде примитивни са, за да ни застрашат, но пък достатъчно цивилизовани, за да знаят отговорите на поне някои въпроси. Ще намерим возило в безлюдно място и ще го връхлетим.
Към средата на следобеда Луис пое пилотирането на совалката.
А Блатото премина в река, завиваща в посока срещу въртенето встрани от първоначалното си корито. Грубоватият път следваше новото й течение. Старото корито беше по-наляво, грижливо издълбано в криволици, тук-там с по някой бързей или водопад. Само че беше пресъхнало и стигаше до пустиня, суха като оглозгана от вятъра кост. Луис се поколеба и пое над него.
— Все по-убеден съм, че прозряхме кое кога е станало — каза той на Кхмий. — Расата на Прил е създала цивилизацията си дълго след изчезването на първоначалните творци. Оказала се е най-амбициозна сред другите хуманоиди. И построила величествени градове. После онази смахната зараза ги лишила от почти цялата им техника. Сега пак имаме Народ на машините, може би със същото потекло. Те са прокарали този път, и то след оформянето на блатото. А това се е случило пък след като империята на расата, от която беше Прил, е рухнала. Затова ще се опитам да потърся някой от старите градове. Току-виж ни провърви и намерим библиотека или зала с карти…
И по време на първата експедиция рядко се бяха натъквали на градове. Този ден летяха часове наред, но само два пъти зърнаха колиби и веднъж пясъчна буря с размерите на земен континент.