Все тъй виждаха въздушния град отстрани и не различаваха достатъчно подробности. Двайсетина кули стърчаха над ръба, още толкова висяха обърнати по-близо до средата.
Сухата река ги отведе при пресъхнало море. Луис издигна совалката на двадесет мили и закръжи над брега. Дъното имаше странен вид — съвсем плоско, с изключение на изкусно разпръснатите острови.
— Луис! — внезапно извика Кхмий. — Включи автопилота!
— Забеляза ли нещо?
— Ей там има драга.
Веднага прехвърли на екран пред себе си картината от телескопа.
Отначало я бе взел за част от някакъв по-голям остров. Огромната драга имаше формата на диск и на цвят не се отличаваше от спечената кал по дъното. Горният й край сигурно не се бе подавал над водата. Единият ръб приличаше на стъргало.
Значи така създателите на Пръстенов свят бяха избутвали тинята в тръбите, завършващи с пръскащи планини! Разбира се, сама не би се стичала, нали дъното беше плоско…
— Тръбата се е запушила — предположи Луис. — А драгата е продължавала упорито да рие, докато се е повредила, или пък захранването се е скапало — може би от свръхпроводниковия бацил. Да се обадя ли на Най-задния?
— Непременно. Ще се стараем да е доволен от нас.
Но кукловодът вече имаше много по-важна новина.
— Гледайте внимателно!
Предаде им бърза поредица от холограми. Поредната скоба, стърчаща от стената, с два слепени тороида в края. Още една, видяна от по-голямо разстояние, но в самото ъгълче на изображението имаше и пръскаща планина. Личеше, че възвишението е поне двойно по-дребно от скобата. После трета скоба, четвърта с някакви устройства до нея. Пета…
— Стоп! — кресна Луис. — Върни предишната!
Петата скоба остана още секунда на екрана. В края й нямаше нищо. Най-задния пусна отново четвъртата холограма.
Образът беше малко размазан от скоростта на сондата. И все пак се забелязваше, че към страничната стена до скобата бяха скачени внушителни с размерите си машини — примитивен синтезен генератор, свързан с него рудан3, завършващ с барабан и кука, сякаш увиснала в празното пространство. Луис си помисли, че въжето й би трябвало да е много тънко. Дали не беше като нишките, крепящи системата от засенчващи плоскости?
— Хм, значи някакъв авариен екип се е разшавал? Ъррр… Само че дали монтират двигателите за корекция на орбитата, или напротив — свалят ги? Пък и колко двигателя има по стените?
— Скоро ще научим точния им брой чрез сондата — увери ги Най-задния. — Сега искам да привлека вниманието ви към друг проблем. Спомнете си онези тороиди около невредимия кораб на космодрума. Стори ни се най-логично, че са генерирали електромагнитното поле, насочващо водорода в Бусардовите двигатели.
Кзинтът се взря напрегнато.
— А аз се чудех защо всички кораби на Пръстенов свят са с еднаква конструкция! Прав си!
— Не ви разбирам — обади се Луис. — Какво общо имат…
Две еднооки змии го изгледаха с укор от екрана.
— Расата на Харлоприлалар е имала на разположение транспортната система по стените, даваща безкрайни възможности за завладяване и заселване на целия Пръстенов свят. Е, защо не са го направили? Защо са вложили толкова усилия да достигнат други звездни системи?
Прозрението ужаси Луис. Отказваше да повярва на грозната истина, но друго обяснение просто нямаше…
— Защото са се сдобили с двигателите наготово. Смъкнали са ги от стените и са си построили кораби благодарение на тях. Така са поели към звездите. Привидно нищо не се объркало. Тогава свалили още малко двигатели… Колко ли са оставили?!
— Повтарям, скоро ще научим броя им от сондата. Както изглежда, не са лишили напълно Пръстеновия свят от средство за корекция на орбитата. Но има и по-озадачаващ въпрос — защо не са преместили обратно конструкцията на определеното й място? Важно е да узнаем онова, за което пита Кхмий — дали продължават да ги махат от стената с цел да си построят още няколко кораба, с които и последните остатъци от расата на Харлоприлалар да избягат преди… края?
Смехът на Луис остави горчив вкус в устата му.
— Харесва ли ви картинката? Все пак не са демонтирали всички двигатели. После плъзнала заразата, лишила ги от машините. Някои изпаднали в паника, разбързали се да построят още кораби… И продължават да рушат! Зарязали са Пръстенов свят на произвола на съдбата.
— Глупаци! — изръмжа Кхмий. — Сами са си докарали белята.
— Е, това още не се знае.
— Луис, твоята хипотеза ми звучи особено зловещо — намеси се кукловодът. — Но не биха ли прибрали и всичко полезно, ако могат да го вземат? В никакъв случай нямаше да забравят преобразувателите на материята!
3
Съоръжение за вдигане или спускане на различни товари, а също и „макарата“, на която е закачено въжето на корабната котва. — Бел.ред.