Боляха го всички мускули, а и се чувстваше като пребит. Чудно, но въпреки това го изпълваше блаженство. Твърде много години си бе позволявал секс съвсем нарядко — за жицоманите беше обичайно да тънат в равнодушие към останалите забавления. А ето че снощи бе участвал пламенно в изтощителния маратон!
Ами жената? Озърна се. Прецени, че на ръст е колкото него, а тялото й е прекалено набито и яко, за да бъде съвършено. Нито съвсем плоска отпред, нито с пищен бюст. Черната й коса бе стегната в дълга плитка, по челюстта й се виждаше смущаващ тъмен мъх. Спеше като съсипан от преумора човек. Имаше защо! И двамата бяха се престарали. Луис започваше да си припомня станалото, но не откриваше никакъв смисъл във виденията си.
Първо се любеше… не, направо хлътна до уши по онази стройна бледа жена с червените устни. Нададе яростен вой, когато Кхмий извъртя главата й и се чу прашенето на счупени прешлени. Боричкаше се свирепо, за да не го откъсне кзинтът от мъртвата. Една мечешка лапа го стисна под мишница, та да не рита прекалено, а другата извади медицинския комплект от собствената му захвърлена куртка и сложи лепенка върху раната на шията му.
После Кхмий уби останалите — всички прекрасни среброкоси мъже и жени. Старателно и точно забиваше рубинения лъч на лазерното си фенерче в главите им. Луис помнеше, че се опита да му попречи, но кзинтът замахна небрежно назад и го просна насред улицата. Изправи се неуверено и тогава видя да се движи още някой — чернокосата жена, единствената оцеляла сред защитниците на кулата. Вкопчиха се един в друг.
Но защо? Кхмий се бе помъчил да го отвлече отново от заниманията му… или не? В този момент май разсеяно си бе помислил, че гневните им крясъци напомнят за биещи се тигри.
— Феромони… — промърмори и поклати глава. — А изглеждаха толкова безобидни!
Изправи се и щом огледа обстановката наоколо, изтръпна от ужас. Навсякъде трупове — мургави с рани по шиите, бледи със съсиреци по устите и овъглени петна в косите.
Нормалните оръжия не стигаха за защита срещу такава атака. Вампирите имаха нещо по-страшно и от тасп. Изхвърляха от телата си облак свръхстимулиращи феромони — човешките обонятелни сигнали за сексуално желание. Достатъчно е било една жена и един мъж да проникнат в сградата. И мургавите са се втурнали към тях, късайки дрехите си в движение, забравили оръжията… От бързане някой дори се бе преметнал през парапета, за да се сплеска долу.
Но нали вампирите вече бяха мъртви, когато той и тъмнокосата?…
Вятърът пак разроши косата му. Аха! Все още са подушвали феромоните.
— Ако вятърът не ги беше раздухал, и сега щяхме да се търкаляме като котараци. Ясно. Тандж! Къде си разхвърлях нещата снощи?
Намери бронята и левитатора. Бельото беше разпрано и раздрано от бързане. Ами куртката? Озърна се — жената бе отворила очи. И го гледаше изцъклено, с безумна уплаха. Напълно я разбираше.
— Трябва да си намеря куртката, защото в нея е преводачът ми. Дано Кхмий не изскочи отнякъде и да те подлуди от страх, преди да съм…
Кхмий! Как ли бе изглеждала случката в неговите очи?
Огромната лапа стискаше главата на Луис и я отмяташе назад, принуждавайки човека да погледне нагоре. Но той оставаше слят в тялото и душата си с жената, напъваше, напъваше… Само очите му виждаха оранжевото озверяло лице, докато в ушите кънтяха гръмогласни оскърбления. Това го разсейваше мъничко…
Кзинтът не се виждаше никъде. Луис намери куртката си доста по-нататък, хваната от вкочанената ръка на мъртвата вампирка. Не успя обаче да открие зашеметителя си. Глождеше го тревога. Нещо гадно напираше да изскочи от паметта му. Стигна тичешком до мястото, където бяха кацнали предишната вечер.
Камък, който и трима мъже едва биха повдигнали, затискаше грамадно, многократно сгънато парче свръхпроводяща тъкан. Прощалният подарък на Кхмий. Совалката я нямаше.
„Рано или късно ще трябва да преглътна горчивия хап — каза си Луис. — Защо пък да не е веднага?“ Един приятел го бе научил на умението да се надхитря със себе си, като прави малки магии за надмогване на потреса или мъката. Понякога чудото ставаше.
Седеше върху останките от парапет до засипана от пясъка алея. Бе навлякъл противоударната броня и куртката с множество джобове. Възстанови преградата между себе си и огромния равнодушен космос — не от свенливост, а от страх.
С това не особено бодрата му воля засега се изцеди напълно. Седеше си. Мислите му пълзяха безцелно из ума. Представяше си работещ драуд, далечен колкото е Земята от Луната, а също и един двуглав несигурен съюзник, който не би рискувал да кацне на Пръстенов свят дори за да спаси някой си Луис Ву. Размишляваше за създателите на този изкуствен свят и неговата доближаваща се до идеала екология — без комари и смучещи кръв прилепи. Устните едва-едва потрепнаха в крива усмивка, после лицето му отново се отпусна в мъртвешко спокойствие.