Знаеше накъде се е запътил Кхмий. Пак се засмя — каква ли е ползата от прозорливостта му? Стремежът да оцелее, жаждата да стигне до самки от своя вид и желанието да отмъсти на Най-задния можеха да тласнат Кхмий само към едно място. Но дали у него имаше и подбуда, която би го накарала да се върне и да прибере своя стар приятел Луис Ву?
Осъзнаваше и колко нищожно е значението на единичната смърт, щом трилионите по Пръстенов свят бяха обречени да се запознаят твърде отблизо със своето светило.
Е, Кхмий може би щеше да се върне. За Луис пък беше време да се размърда и да направи нещо, което би му помогнало да се добере до въздушния град. Кзинтът сигурно би очаквал да го завари там, ако все пак му хрумнеше да се погрижи за бившия си съюзник. А и защо да се отказва от надеждата, че в града ще научи нещо полезно? Освен това… все някак трябваше да оцелее през оставащите му година или две. „Идва момент, когато се налага да се опомниш. По-добре да е още сега!“
Някой кресна.
Чернокосата жена бе облякла шорти и риза, носеше дори раница на гърба си. И притискаше към хълбока си примитивна пушка, насочена към Луис Ву. Размаха свободната си ръка и му подвикна още веднъж.
Край на ваканцията. Той осъзна твърде неприятния факт, че шлемът на бронята му е отметнат назад. Ако онази се опита да го улучи в главата… Може би все пак щеше да я изпревари и да намести лицевата плоча, тогава нека си стреля, колкото иска. Бронята щеше да го опази от куршумите. Имаше обаче нужда от левитатора си. Или…
— Добре де, добре.
Луис й се усмихна и разпери празните си ръце. Отново изпитваше нужда от съюзник. Бавно бръкна в един джоб, извади преводача и го закачи отпред под шията си.
— Ще можем да си говорим, щом то научи твоя език.
Тя го подкани с оръжието: „Върви пред мен.“ Стигна до левитатора, наведе се и го вдигна с плавни движения. Ушите му звъннаха от разнеслия се наблизо гръм. Камъче само на педя от обувките му отлетя надалеч. Пусна устройството и отстъпи встрани.
Тандж, жената не продумваше! Бе решила, че той не знае езика й — значи край на разговорите. Какво ли тогава преводачът щеше да научи от нея?
Наблюдаваше я как прехвърля в едната си ръка ремъците на левитатора, оглеждайки устройството от всички страни, като същевременно се стараеше цевта на оръжието да е насочена към Луис. Ако докоснеше случайно регулаторите, той можеше да се лиши от уреда, а значи и от свръхпроводящата тъкан. Но жената пусна загадъчния за нея предмет на земята, взря се напрегнато в очите на пленника си, дръпна се и му махна да си го вземе.
Луис вдигна левитатора и когато чернокосата му посочи своето возило, той отривисто завъртя глава. Отиде при камъка, под който Кхмий му бе оставил четири-пет декара сгъната черна тъкан. Сам не би могъл дори да помръдне парчето скала.
Оръжието все тъй не се отместваше от него. Закопча ремъците, настрои левитатора и го включи. После приклекна, обгърна камъка с ръце и се надигна. Завъртя се и щом пусна товара си, той леко като перушинка се спусна отново върху пръстта.
Дали не зърна страхопочитание в очите й? Към съвършената машина на чужденеца или към исполинската му сила? Прибра левитатора и тъканта. Тръгна към ъгловатата кола. Жената дръпна широката плъзгаща се врата и Луис огледа кабината с любопитство.
Седалки край другите три стени, в средата печица с кюнец, излизащ през дупка в покрива. Отрупан багаж най-отзад. Още една седалка, обърната към пулта за управление.
Измъкна се и се обърна към наклонената кула. Направи крачка натам и се озърна към жената. Тя се поколеба, но накрая му махна да върви накъдето си е наумил.
Мъртвите вече се вмирисваха. Питаше се дали единствената оцеляла от групата няма да погребе или поне да изгори труповете на своите. Тя обаче мина между тях, без дори да ги погледне. За разлика от нея Луис се задържа за миг до една среброкоса жена и опипа главата й.
Твърде много коса, скриваща прекалено малък череп. Колкото и да бяха приятни за окото, вампирите имаха доста по-дребни мозъци от нормалното за хората. Той въздъхна и продължи нататък.
Минаха през запазилата се черупка на наземната сграда и заслизаха надолу по спиралната стълба. Лазерното фенерче лежеше до пребилия се при падането мургав мъж. Луис се озърна — в очите на жената имаше сълзи.