— И какво изпитваш?
— Все едно съм се напил, но без да ми се мае главата, а и без никакъв махмурлук. Същото е като ришатра или като истинската любов, обаче не ти се налага да обичаш друг, а само себе си. И можеш да не спираш… Ама аз се отказах.
— Защо?
— Една твар от друга раса решаваше кога да пусне електричеството. Искаше да ме подчини. Пък и бях започнал да се срамувам от себе си още преди това.
— Строителите на градове никога не са си пъхали жички в главите. Ако са имали такива устройства, щяхме да ги намерим при претърсването на руините. Къде си научил този обичай?
Тя изведнъж се дръпна и впери в него изпълнен с ужас поглед. През живота си често се бе укорявал за неумението да си затваря устата навреме.
— Съжалявам, ако те уплаших.
— Ти ми каза, че с ивици от онази тъкан ще… Но що за тъкан е тя?
— Проводник на електричество и магнитни полета без никакви загуби на енергия. Затова я наричаме свръхпроводник.
— Същото, което съсипало живота на Строителите. Този… свръхпроводник започнал да се разпада. И твоята тъкан ще се превърне в прах накрая, нали? Колко време може да изтрае, преди да се случи това?
— Грешиш. Този е друг вид свръхпроводник.
— А ти откъде знаеш, Луис Ву? — яростно кресна жената.
— Най-задния ми каза. Съществото, което ни докара тук против волята ни. И ни отне възможността да се завърнем у дома.
— Значи Най-задния ви е поробил?
— Опита се. Но хората и кзинтите не са особено подходящи за роби.
— А може ли да му се вярва?
Лицето на Луис се сви в кисела гримаса.
— Не. Взел свръхпроводящата тъкан и жица, когато избягал от своя свят. Нямал е време да си ги изработи. Значи е знаел къде има струпани запаси. Също като с прехвърлящите дискове — докопал ги е наготово.
Долови нещо нередно и след миг осъзна, че преводачът прекъсна насред изречението. После от него се разнесе друг глас:
— Луис, благоразумно ли е да й разказваш всичко това?
— Тя вече започваше да налучква истината… И беше готова да обвини мен за падането на реещите се градове. Престани да блокираш преводача ми!
— За да ти позволя да споделиш с нея грозните си подозрения ли? Защо според теб моята раса би извършила такава подлост?
— Подозрения?! Копеле гадно! — направи успокояващ жест към Валавиргилин, която го гледаше ококорено — за нея той си приказваше сам, и то безсмислици. Нямаше как да чуе гласа на кукловода от слушалките. — Изритали са те и ти си избягал. Преди това бързешком си докопал каквото си могъл. Прехвърлящи дискове, свръхпроводници и кораб. С дисковете е било лесно, нали правите милиони от тях. Но откъде са тези запаси свръхпроводяща тъкан, а? И на всичко отгоре ме уверяваше, че тя нямало да се скапе въпреки тукашния бацил!
— Луис, каква изгода бихме имали?…
— Преимущество в търговията например. Я ми включи преводача!
Валавиргилин се надигна, издърпа казанчето, разбърка го и опита гозбата. Скри се в мрака, след малко донесе от колата две дървени паници и ги напълни.
Луис чакаше настръхнал. Нищо не пречеше на Най-задния да го насади страхотно, като го лиши от преводача му. А в ученето на нови езици никак не го биваше…
— Добре, Луис, признавам. Не го бяхме замислили както стана, но пък беше направено преди аз да поема управлението. Търсехме начин да разширим територията си с минимални рискове. И аутсайдерите ни продадоха данните за Пръстенов свят.
Аутсайдерите бяха студени крехки същества, които кръстосваха галактиката със своите кораби, движещи се с подсветлинна скорост. Търгуваха със знания. Наистина са могли да научат за Пръстеновия свят и да продадат сведенията на кукловодите, само че…
— Стой малко! Нали вие много се страхувате от междузвездните полети?
— Е, нима не видя как аз преодолях страха си? Ако тази конструкция се бе оказала подходяща за нас, един-единствен полет до нея нямаше да представлява прекален риск. Разбира се, щяхме да прекараме времето в стазисно поле. По наученото от аутсайдерите и нашите изследвания чрез телескопи и автоматични сонди предположихме, че Пръстенов свят е почти идеално място. Налагаше се да проверим сами.
— Идеята възникна у фракцията на експериментаторите, нали?
— А как иначе? Все пак не искахме да влизаме в пряк контакт с толкова могъща цивилизация. Анализирахме свръхпроводящите им системи с лазерна спектроскопия. И създадохме бактерия, която можеше да се храни с тях. Сондите разпръснаха заразата. Дотук потвърждавам ли догадките ти?
— Да, поне за това вече се досетих.
— Щяхме да пристигнем навреме с търговските си кораби, за да спасим цивилизацията. Търговците ни щяха да научат всичко необходимо, а и да се представят като ценни съюзници.