В ясния мелодичен глас на кукловода не се долавяше и следа от смущение, камо ли гузна съвест.
Вала остави паниците на земята и коленичи с лице към Луис. Главата й оставаше скрита в сянката. Той си каза, че за нея разговорът им прекъсна в крайно неприятен момент…
— И точно тогава консерваторите са поели властта, нали?
— Беше неизбежно. Една от нашите сонди откри двигателите за корекция на орбитата. Естествено вече бяхме обмислили възможната нестабилност на Пръстенов свят, но се надявахме да изобретим по-съвършен начин за предотвратяването й. Щом записите станаха общо достояние, свалиха ни от власт. И ни лишиха от възможност да се върнем тук…
— А кога пръснахте заразата?
— Преди хиляда сто и четиридесет земни години. Консерваторите управляваха шест века поред. После заплахата от кзинтите върна експериментаторите на власт. Когато моментът изглеждаше благоприятен, заръчах на Несус да тръгне с експедиция към Пръстенов свят. Прецених, че ако конструкцията е оцеляла единадесет века след загиването на цивилизацията, която я е поддържала, ще си струва отново да проучим възможностите. Бих могъл да пратя търговски и спасителен екип. За жалост…
Отпуснатите в скута ръце на Валавиргилин държаха лазерното фенерче насочено към Луис.
— …Пръстеновия свят бе увреден. Вие открихте пробиви от метеорити и ерозирали райони чак до оголване на основата. Изглежда…
— Имам критична ситуация.
Луис се постара гласът му да не трепне. Как бе направила този фокус? Нали я видя да държи пълна паница във всяка ръка? Да не е залепила оръжието на гърба си?… Е, поне още не го бе нарязала.
— Слушам те — подкани Най-задния.
— Можеш ли да изключваш дистанционно лазерните фенерчета?
— Имам още по-добра възможност — при натискане на спусъка да ги взривявам в ръцете на стрелящия.
— Не можеш ли просто да ги изключиш?
— Не.
— Тандж, тогава бързичко ми оправи преводача. Проба…
Кутийката заговори на езика на Народа на машините. Валавиргилин веднага попита:
— С кого или с какво беседваше толкова увлечено?
— С Най-задния — онзи, който ме доведе тук. Да смятам ли, че още не си ме нападнала?
Тя се поколеба.
— Да.
— Значи уговорката ни си остава в сила, понеже аз пък събирам данни с цел да спася този свят. Според теб имаш ли основания да се съмняваш в искреността ми?
Нощта беше топла, но Луис мъчително осъзнаваше голотата си. Окото на лазера не светна.
— Значи расата на Най-задния е причинила падането на градовете?
— Да.
— Веднага прекъсни разговора си с него!
— Както искаш, но той притежава повечето уреди, с които мога да науча нещо важно.
Жената потъна в размисъл, а Луис застина в скованата си поза. Два чифта очи святкаха в мрака зад нея. Чудеше се колко добре чуват мършоядите с таласъмските си уши, а и какво ли успяваха да разберат!
— Добре, използвай ги — разреши Валавиргилин. — Но трябва да знам какво казва. Още не съм убедена дали всичко това не съществува само във въображението ти.
— Най-заден, твой ред е.
— Чух и разбрах.
В слушалките думите прозвучаха на интерезик, а от кутията — на речта на Народа на машините. Е, беше си все някакъв напредък…
— Знам какво обеща на жената. Ако откриеш как да стабилизираш конструкцията, направи го!
— Ясно, вие също ще се възползвате от пръстена. Има достатъчно място.
— Ако върнеш Пръстенов свят на устойчива орбита с помощта на моето оборудване, настоявам да ми бъдат признати заслугите за успеха. Вероятно ще поискам и възнаграждение в приемлива за мен форма.
Валавиргилин изръмжа, но стисна устни и не продума. Луис побърза да се съгласи.
— Ще получиш признание за заслугите си.
— Като управник смятах да пратя помощ преди хиляда и сто години, след като на местната цивилизация вече бяха причинени вреди. Ще потвърдиш ли думите ми?
— Да, но с условието, че не съм бил пряк свидетел. — Луис не забравяше за напрегнато слушащата жена. Напомни й: — Според уговорката ни това в ръцете ти е моя собственост.
Тя му подхвърли лазерното фенерче. Остави го на земята и се отпусна — не знаеше дали от облекчение, преумора или глад. „Няма време за самоанализи.“
— Най-заден, сега ни разкажи за двигателите.
— Бусардови правоточни реактивни двигатели, монтирани на скоби по страничните стени на разстояние три милиона мили един от друг. Би трябвало да има по двеста такива устройства на всяка от стените. Събират слънчевия вятър в радиус четири до пет хиляди мили и го концентрират в електромагнитното си поле до започване на термоядрен синтез. После струята се изхвърля, за да действа като двигател.