— Виждаме, че някои са включени отново. Вала твърди, че засега били двадесет и един. — Тя кимна. — Значи липсват деветдесет и пет процента. Да му…
— Мога да потвърдя наблюденията. След предишния ни разговор получих холограми на още четиридесет скоби, всички до една празни. Да изчисля ли общата тяга на работещите в момента двигатели?
— Непременно!
— Също така се налага да допусна, че съхранените не са достатъчни за спасяването на конструкцията.
— Ъхъ.
— Не смяташ ли, че създателите на Пръстенов свят биха предвидили и друга, напълно независима система за стабилизация?
Паките — пазители едва ли щяха да се усъмнят в способността си да измислят решения според възникналата нужда…
— Не ми се вярва, но ще продължим да търсим. Най-заден, гладен съм и ми се спи.
— Има ли още нещо спешно?
— Ти се занимай с двигателите. Преброй точно колко работят и изчисли тягата.
— Ще го направя.
— А също опитай да се свържеш с въздушния град. Кажи им…
— Луис, не мога да пратя никакъв сигнал през страничната стена.
Ами да, нали беше от чист скрит!
— Премести кораба.
— Не е безопасно.
— А сондата?
— Обикалящата сонда вече е твърде далеч, за да предава на такива честоти. — Кукловодът неохотно добави: — Е, мога да използвам втората като ретранслатор. И без това ще трябва да я издигна над страничната стена, за да презаредя кораба с гориво.
— Още по-добре. Първо я остави върху стената, за да препредава. Постарай се да се свържеш с въздушния град.
— Луис, имам затруднения при установяването на връзка с твоя преводач. Засякох совалката далеч от теб, на двадесет и пет градуса срещу въртенето… Защо?
— С Кхмий се разделихме, за да постигнем по-бързо целите си. Аз отивам във въздушния град, той — към Големия океан.
Това би трябвало да успокои кукловода.
— Кхмий отказва да разговаря с мен.
— Кзинтите не ги бива за роби. Най-заден, нямам сили. Обади ми се пак след дванадесет часа.
Прекъсна връзката и си взе паницата. Валавиргилин не бе сложила в гозбата никакви подправки. Свареното месо и корените като че изобщо нямаха вкус. Това не го притесни. Накрая дори облиза съдинката, докато остатъците от разсъдливост настояваха да вземе все пак антиалергично хапче. После двамата с Валавиргилин се помъкнаха да си легнат в колата.
Седемнадесета глава
ПОДВИЖНОТО СЛЪНЦЕ
Макар и тапицирана, седалката заместваше твърде несполучливо спалните плоскости, а и непрекъснато се тресеше под него. Луис не можеше да се отърве от умората. Тъкмо успяваше да се унесе и друсането го сепваше… но този път Валавиргилин бе разтърсила рамото му. Мекият като коприна гласец преливаше от присмех.
— Луис, твоята покорна слугиня се осмелява да прекъсне заслужената ти почивка.
— Ъ-ъ… М-да. Защо?
— Изминахме немалко път и вече навлязохме в земи, където се срещат бандити от расата на бегачите. Един от нас трябва да бди като стрелец.
— Народът на машините похапва ли след ставане от сън?
Тя като че се обърка.
— Съжалявам, но не помислих за това. Ние ядем само веднъж на ден, преди лягане.
Той си навлече бронята и якето. Двамата успяха да наместят металното покривало върху печката в кабината. Луис стъпи върху него и откри, че се подава до подмишниците от дупката за кюнеца. Подвикна отгоре:
— Как изглеждат бегачите?
— С по-стройни крака от моите, голям гръден кош и дълги пръсти. Може да носят оръжия, откраднати от нас.
Колата потегли рязко.
Минаваха през хълмисти местности. Наоколо суховатата растителност се бе вкопчила в земята. Дъгата се виждаше и на дневна светлина, стига да се взираш по-внимателно, иначе се сливаше със синевата. В маранята Луис различаваше и града, носещ се във въздуха, сякаш се бе появил от някоя приказка.
И все пак всичко изглеждаше толкова истинско! Само след две-три години щеше да се превърне в същинско видение на побъркан…
Извади преводача от джоба си.
— Викам Най-задния.
— Чувам те. Гласът ти странно потреперва.
— Пътят е неравен. Имаш ли някакви новини за мен?
— Кхмий все още не отговаря на повикванията ми, също както и обитателите на въздушния град. Потопих втората сонда в едно малко море без никакви произшествия. Съмнявам се някой да я открие на дъното. След няколко денонощия „Гореща игла на дознанието“ ще бъде с пълни резервоари.
Луис предпочете да не смущава спокойствието на кукловода с вестта за морските хора. Ако се чувстваше уверен, би било невероятно да зареже мечтата си, Пръстенов свят и своите спътници.