— Мислех да те питам нещо. Имаш прехвърлящи дискове в сондите. Ако насочиш една от тях да кацне някъде наблизо, бих могъл да се озова направо в „Иглата“, нали?
— Заблуждаваш се. Тези дискове са свързани само с горивните резервоари на кораба и филтрите им пропускат единствено деутериеви атоми.
— А ако махнеш филтрите, няма ли да прехвърлят и човек?
— Накрая пак ще се озовеш в горивния резервоар. Как изобщо ти хрумна тази идея? Най-много да спестиш на Кхмий една седмица път.
— За всеки случай! Може да възникне нещо непредвидено.
Защо ли криеше измяната на кзинта? Поне пред себе си трябваше да признае, че се срамуваше от произшествието. Никак не му се приказваше за това… нито пък смяташе да изнервя излишно кукловода.
— Моля те, провери дали не можем да се възползваме от този начин при извънредни обстоятелства.
— Ще проверя. Луис, според моите уреди совалката е само на един ден път от Големия океан. Какво се надява да намери там Кхмий?
— Чудеса и знамения. Нови и различни неща. Тандж! Ако знаеше предварително на какво ще попадне, не би имало смисъл да тръгва.
— Да, прав си — скептично отвърна Най-задния. Прекъсна връзката и Луис прибра кутийката в джоба.
Хилеше се. Какво се надяваше да намери Кхмий ли? Любов и армия! Щом картата на Джинкс е била населена с бандерсначи, какво да очаква от картата на Кзин?
Нагонът, самосъхранението или възмездието — все мощни подбуди, за да литне към копието на своя свят. Всъщност за него стремежът да оцелее и да си отмъсти на Най-задния се сливаха в една подбуда. Ако не успееше да прояви надмощието си над кукловода, как би дръзнал да се върне у дома?
Но дори да събереше цяла армия кзинти, какво щеше да постигне в битката с Най-задния? Ако пък се е надявал събратята му да имат космически кораби, според Луис го очакваше жестоко разочарование.
Непременно обаче щеше да намери самки…
Е, имаше нещо, което Кхмий действително би могъл да стори на кукловода! Едва ли щеше да се сети, а Луис още не знаеше дали ще се насили да му го каже. Прекалено крайно изглеждаше.
Той се намръщи. Най-задния явно се бе настроил недоверчиво и това го тревожеше. Дали го бе осенило някакво прозрение за истината? Без съмнение беше превъзходен лингвист. Само че скептичните нотки в гласа му трябваше да бъдат заложени и в преводача, за да ги долови Луис.
Щеше да научи, като му дойде времето! Наоколо гората от разкривени дребни дървета ставаше достатъчно гъста, за да се скрият в нея хора, ако приклекнат. Очите му шареха неспирно, опитваха се да проникнат в сенките и гънките на местността пред него. Бронята му би спряла куршума, насочен от умел снайперист, но ако бандитите предпочетат да застрелят първо шофьора? Можеше да попадне в истински капан от смачкана ламарина и пламнал резервоар.
Стараеше се никакви мисли да не го разсейват прекалено.
Скоро откри колко красиво е мястото. Над правите стволове, високи пет стъпки, се кипреха огромни цветове. Луис се зазяпа в кацащата на един от тях огромна птица. Би изглеждала досущ като величествен орел, ако не беше тънкият й дълъг клюн. Тук имаше изобилие и от шарените растения, с които бяха заситили глада си снощи. По-нататък над дърветата изведнъж се издигна облак пеперуди. Отдалеч не забеляза съществени отлики от земните им подобия.
Толкова истинско… Но пък паките-пазители не биха градили цял свят надве-натри, нали? Уви, освен това те явно упорстваха в увереността си, че плодовете от усилията им са трайни, както и че ще успеят да възстановят всичко, дори ако се наложи да правят от нищо нещо…
Разбира се, градеше хипотезите си само върху твърденията на човек, изчезнал или умрял преди седем столетия — Джак Бренън, опознал на свой ред расата на паките чрез един-единствен неин представител. А дървото на живота бе превърнало и Бренън в пазител — кожа като броня, второ сърце, уголемен череп заедно с останалите прелести… В същото време вероятно го бе лишило от разум. Ами ако Пхсстхпок е бил отклонение или изрод? Отгоре на всичко Луис Ву, въоръжен само с личното мнение на Джак Бренън за паките, се мъчеше да подражава в мисленето на същества, несъмнено по-интелигентни от самия него.
Но нали трябваше непременно да има път към спасението на този свят!
Отляво се редяха полета с шарени наденички, а отдясно — ниски хълмове. Скоро Луис видя първата станция за зареждане. Беше внушителна инсталация, истински химически завод с наченки на никнещ около него град.
Валавиргилин му каза да се смъкне в кабината.
— Затвори дупката в покрива. Стой вътре и внимавай да не те видят.