— Да не нарушавам някакви закони?
— Необикновен си. Допускат се и изключения от правилата, но би трябвало да обясня защо те возя в колата си. Не мога да измисля нищо убедително.
Спряха до лишена от прозорци стена. Луис наблюдаваше крадешком как Валавиргилин се пазари с дългокраки и яки в раменете мъже. Жените пък впечатляваха с грамадните млечни жлези на широките си гръдни кошове, но той реши, че не са красиви. Дългата тъмна коса растеше дори по челото и бузите им, оставяйки само мъничко Т-образно личице.
Сви се зад предната седалка, щом спътничката му започна да пъха пакети в колата. След малко потеглиха. Един час по-късно, когато бяха далеч от населените земи, Валавиргилин спря край пътя. Бе купила храна — голяма пушена птица и нектар от гигантските цветове на дърветата. Луис умираше от глад и впи зъби в първата попаднала му кълка. Щом успя да се откъсне от яденето, попита:
— Ти нищо ли не искаш?
— Няма да огладнея до довечера — усмихна се жената. — Но ще си пийна с теб.
Отби се в задната половина на колата и доля прозрачна течност в цветната бутилка с нектара. Отпи и му я подаде. Луис опита предпазливо.
Алкохол, разбира се. Откъде например да се вземат петролни кладенци на Пръстенов свят? А спирт можеш да извличаш от всички ферментиращи растения.
— Вала, някои от подчинените раси не се ли… хм, пристрастяват прекалено към пиенето?
— Понякога и това се случва.
— И как го предотвратявате?
Въпросът явно я изненада.
— Учат се от горчивия опит. Някои стават безполезни. Наглеждат се едни други, ако се наложи.
Проблемът с жицоманията в умален мащаб, а и със същото решение: времето и естественият подбор. Спътницата му май никак не се тревожеше от съдбата на пияндетата, а той не можеше да си позволи да го отвличат дреболии.
— Колко още има до града?
— Остават три-четири часа до въздушния път, но там ще ни спрат. Луис, обмислих намерението ти. Защо просто не се издигнеш с машината си?
— Ти ми кажи! Лесно ще го направя, стига някой да не ме гръмне. Как смяташ — биха ли стреляли по летящ човек, или все пак първо ще поприказват с него?
Тя надигна бутилката с коктейла.
— Правилата са строги. Никой освен потомците на Строителите не влиза в града без покана. Но и никой още не е долетявал направо от земята!
Подаде му питието. Нектарът бе сладък като леко разреден сироп от нар, но спиртът удряше право в главата. Беше поне осемдесетградусов. Луис остави бутилката и нагласи очилата си, после се вторачи в града.
Отвесни кули на плоска основа като листо на лилия, в стъписващо разнообразие от стилове и форми — правоъгълни блокове, стеснени долу и горе игли, полупрозрачни коси отрязъци, призми с различен брой на страните, изящно хлътнал навътре конус с върха надолу. Външните стени на някои сгради се състояха само от прозорци, по други изобилстваха балконите и терасите. Свързваха ги красиви извити мостове или широки рампи. Макар да помнеше, че създателите на града не са били хора в точния смисъл на определението, Луис не можеше да повярва, че някой все пак го е направил. Беше… чудат.
— Трябва да са се събрали от хиляди мили околовръст — предположи накрая той. — Когато спряло подаването на енергия, останали левитиращите сгради с независимо захранване. И обитателите им предпочели да са на едно място. Така е било, нали?
— Никой не знае. Луис, говориш, сякаш си бил там!
— Ти си прекалено свикнала нещата да са такива, каквито ги виждаш. Не можеш да ги погледнеш с моите очи.
Взря се отново. Имаше мост. Издигаше се в съвършена дъга от ниска сграда върху хълм, за да докосне накрая дъното на обърната грамадна колона. Криволиците на път от лят разтопен камък водеха до сградата.
— Доколкото схващам, поканените гости трябва да минат през онзи бункер на върха, после по моста.
— Разбира се.
— И какво ги сполетява там?
— Претърсват ги за забранени предмети. Разпитват ги. Не само потомците на Строителите са придирчиви спрямо гостите си, ние също! Недоволните понякога се опитват да се промъкнат горе с бомби. А наемници на онези от града веднъж решиха да им занесат части, за да поправят водните си колектори.
— Какво?!
Тя се усмихна.
— Някои още работят. Събират влага от въздуха, но тя не е достатъчна. Затуй изпомпваме вода към града от реката. Ако започнат спорове за надмощие, онези горе остават жадни, ние пък се оправяме някак без информацията, която събират за нас. И така, докато постигнем компромис.
— Информация ли? Да нямат телескопи?
— Баща ми обясняваше веднъж… Има зала, която показва ставащото по света, и то по-добре от твоите очила. В края на краищата нали са нависоко!