Стражът се подвоуми.
— Добре, минете, но ще извикам някого да ви съпроводи. — Изсвири с уста кратка мелодия и изгледа Луис. — Ами ти какъв си?
Валавиргилин отговори вместо него.
— Накарах го да ми носи раницата.
Стражът заговори бавно и отчетливо.
— Ти! Върви с госпожата докъдето ти нареди, но не напускай фермата. После се върни да си вършиш работата. Какво бяха ти възложили?
Без преводача Луис не можеше да каже нито дума. Сети се за лазерното фенерче, напъхаш в раницата. Наслука докосна не много едра лилава гъба и посочи количка, в която бяха натрупани още от същия вид.
— Ясно. — Стражът погледна над рамото му. — А, ето ги.
Миризмата подсказа на Луис кого ще види, още преди да се озърне. Изчака смирено мъжът да даде наставленията си на двойката мършояди.
— Заведете госпожата и носача й до края на фермата. Внимавайте да не им се случи нищо лошо.
Продължиха в колона по тесните пътеки към средата на сянката. Мъжкарят вървеше отпред, женската — отзад. Вонята ставаше все по-силна. По съседните пътеки хора теглеха колички с тор.
Тандж и проклятия! Как да се отърве от мършоядите?
Огледа се и женската му се ухили. Смрадта явно не я отвращаваше. Зъбите й приличаха на големи триъгълници, предназначени да разкъсват. Острите таласъмски уши стърчаха, за да доловят и най-слабия шум. Също като самеца носеше торба с презрамка и нищо друго. Гъста козина покриваше телата им.
Стигнаха до широка дъга от разчистена пръст около огромна яма. Гнусни изпарения скриваха отсрещната страна. От края на тръба в ямата се сипеха отпадъци. Луис проследи с поглед как тръбата изчезва в неравномерната чернилка над нея.
Мършоядката сякаш заговори в ухото му и това го стресна. Не очакваше тя да владее речта на Народа на машините.
— Ай-ай! Какво ще си помисли вождът на великаните, ако научи, че Луис и Ву са един и същ човек?
Той я зяпна.
— Да не си онемял без кутийката си? Все едно. Ще ти помогнем.
През това време мъжкарят казваше нещо на Валавиргилин, а тя кимаше. Дръпнаха се от пътеката и се скриха зад грамадна бяла гъба.
Вала изглеждаше изнервена. Може би миризмата вече й дотягаше? Самият Луис едва я издържаше.
— Кйереф казва, че торът още не е втасал. Чак след един фалан ще преместят тръбата нататък и ще започнат да го изгребват. Засега никой не идва тук.
Тя взе раницата и я изпразни на земята. Луис веднага посегна към преводача (ушите на мършоядите потрепнаха, когато ръката му мина над лазерното фенерче) и усили звука.
— Какво знаят нощните хора?
— Повече, отколкото бихме могли да си представим — увери го Валавиргилин.
Понечи да добави още нещо, но стисна устни. Мъжкарят продължи вместо нея.
— Светът е обречен да загине в огън след няколко фалана. Само Луис Ву може да ни спаси.
Оголи в усмивка два широки реда от остри бели клинове.
— Не мога да разбера дали не ми се подиграваш — усъмни се Луис. — Вярваш ли ми наистина?
— Знаем, че необичайните случки подтикват безумците да изричат пророчества. Но ти носиш машини, каквито не се намират по нашия свят. Не познаваме и твоята раса. Е, пръстенът е голям, не ни е известно какво има по него. А твоят космат приятел е още по-странен.
— Това не е отговор.
— Спаси ни! Не смеем да ти пречим. — Усмивката на мършояда посърна, макар устните му да не се събраха напълно. (За това сигурно беше нужно съзнателно усилие — при такива зъби…) — Какво ни засяга, дори да си луд? Делата на другите раси рядко объркват живота ни. А накрая всички ни принадлежат.
— Питам се вече не сте ли вие същинските властници на този свят! — отвърна Луис уж за да го поласкае, но леко настръхнал се зачуди дали не казва самата истина.
— Много раси си позволяват да твърдят, че управляват света — намеси се женската, — или поне своята част от него. Нима ние господстваме по върховете на дърветата, където висят горските хора? Или в лишените от въздух висини на людете от планините? И коя ли друга раса би пожелала да си присвои нашите владения?
Е, сега вече беше уверен, че тя му се присмива.
— Все някъде трябва да има Ремонтен център за този свят. Знаете ли къде се намира?
— Не се съмнявам в правотата ти — подхвърли мъжкарят, — само че не ни е известно.
— А какво знаете за страничните стени? И за двата Големи океана?
— Моретата са много. Не се сещам за кои говориш. Пък по стените имаше шетня, преди да се появят страховитите пламъци.
— Тъй ли?! Що за шетня беше?
— Различни повдигащи устройства изкачиха машини високо над пръскащите планини. Видяхме много хора от Народа на машините и от планинската раса, други почти не забелязахме. Работеха върху ръба на света. Може би ти ще ни обясниш какво са правили.