Луис се слиса.
— Тандж! Трябва да са…
Да, бяха монтирали отново двигателите, но дали си струваше да изрича догадката на глас? Целеустременост и мощ, при това наблизо, а кукловодът се изнервяше твърде лесно.
— Мършоядите носят вести отдалеч.
— Светлината прониква още по-надалеч. Тази вест променя ли предсказанията ти за края?
— Боя се, че не.
Явно някой се мъчеше да предотврати бедата, но едва ли разполагаше с още много Бусардови двигатели.
— Все пак големите пламъци ще ни дадат повече време от седемте или осемте фалана, които ни оставаха в противен случай.
— Добра новина. Какво ще правиш сега?
За миг Луис се изкуши да зареже въздушния град и да търси помощ от мършоядите. Но нали и без това бе стигнал дотук…
— Ще изчакам нощта и ще се кача горе. Вала, твоят дял от тъканта е в колата. Ще ти бъда задължен, ако не споменаваш пред никого за нея или за мен… да, още две завъртания ще са достатъчни. А ако след един фалан не съм прибрал дела си, вземи го. Имам това.
Потупа джоба на якето, където квадратен метър свръхпроводяща тъкан не заемаше повече място от носна кърпичка.
— Не ми харесва, че ще го занесеш в града — промърмори Валавиргилин.
— Ще го помислят за обикновен плат, ако не им кажа какво е.
Този път мина по ръба на лъжата. Имаше намерение да използва свръхпроводника.
Мършоядите го огледаха внимателно, когато събу шортите — трупаха в паметта си още подробности, за да разберат по-скоро къде точно по Пръстенов свят живее неговата раса. Облече противоударната броня.
Женската изведнъж попита:
— Как успя да убедиш човек от Народа на машините, че не си безумец?
Валавиргилин се зае да й обясни, докато Луис навличаше якето, слагаше си очилата и прибираше в джоба лазерното фенерче. Мършоядката се взря в очите му:
— Можеш ли да спасиш света?
— Не разчитайте само на мен. Постарайте се да намерите Ремонтния център. Пуснете мълвата сред своите. И се опитайте да поговорите с бандерсначите — грамадните бели твари, които живеят в блатото по посока на въртенето.
— Знаем за тях.
— Добре. Вала…
— Отивам да разкажа как умряха моите спътници. Луис, може да не се видим повече.
Тя прибра празната раница и се отдалечи припряно.
— Трябва да я съпроводим — промърмори мършоядката. Двамата се забързаха след жената.
Никой не му пожела късмет. Защо ли? Ами както живееха тук… сигурно всички бяха фаталисти. Думата „късмет“ би била само празен звук за тях.
Огледа петната по черното небе. Изкушаваше се да полети нагоре още сега. Не, по-добре все пак да го направи през нощта!
— Най-заден, чуваш ли ме?
Кукловодът не отговори.
Луис се просна под надвисналата гъба. До самата пръст въздухът не вонеше чак толкова непоносимо. Отпи разсеяно от смесения със спирт нектар, който Валавиргилин му остави.
Що за същества бяха мършоядите? Мястото им в екологията наистина изглеждаше непоклатимо. Как са съхранили интелекта си? И за какво им е? Може би от време на време се е налагало да се борят за привилегиите си. Или да вдъхнат страхопочитание на другите раси. А и съобразяването с хиляди местни вярвания несъмнено изискваше изкусно боравене със словото.
Занимаваше го и по-практичен въпрос — как биха могли да му помогнат? Дали някъде имаше тяхна общност, помнеща произхода на лекарството за безсмъртие? Което пък според хипотезите му трябваше да е извлечено от пакското дърво на живота…
Не, всяко нещо с времето си. Първо да опита в града.
Ярките колони изтъняха, после започнаха да избледняват. Други светлинки се появиха в плътното небе — стотици прозорци. И нито един точно над него. Кой би се заселил в мазето над помийна яма?
Сенчестата ферма изглеждаше опустяла. Луис чуваше само свистенето на вятъра. Щом застана върху гъбата, забеляза далечно мъждукане като от огън — прозорците на бараките за работници по краищата на сянката.
Докосна бутон на левитатора и се издигна.
Деветнадесета глава
ВЪЗДУШНИЯТ ГРАД
На около хиляда стъпки над земята въздухът се изчисти поносимо, а градът вече беше съвсем близо до него. Обиколи тъпия край на една обърната кула — четири етажа тъмни прозорци и грамаден портал отдолу, водещ може би към хангар. Широките врати бяха затворени и заключени. Той потърси счупен прозорец. Нямаше.
Прозорците бяха издържали единадесет столетия. Вероятно не би успял да ги разбие, пък и не искаше да нахлува с взлом.