— Трябва да получа достъп до Библиотеката и да убедя тамошните господари да се възползвам по свое желание от натрупаните знания.
— Това би струвало много скъпо.
— О, значи поне не е немислимо? Радвам се!
Тя отново се усмихна.
— Само дето е над възможностите ни. Връзките между сградите са сложни. Десетте управляват търговията с посетителите…
— Десетте ли?
— Големите Сгради, най-могъщите сред нас. Девет от тях и досега разполагат с осветление и водни колектори. Заедно построиха моста от Небесния хълм до града. Именно те решават какви да бъдат отношенията с посетителите. Плащат такси на по-незначителните Сгради за разходите по гостуването на хората от други раси, за използването на общите удобства, както и специални такси за забавленията в лични жилища. Те се договарят и за всичко останало, например за водата, която ни доставя Народът на машините. Ние пък плащаме на Десетте за нея, също и за други услуги. Твоето желание ще бъде изтълкувано като много особена услуга… макар и без туй да финансираме прескъпо Библиотеката за образованието на младите.
— Да разбирам ли, че и тя принадлежи на Десетте?
— Да. Луийву, ние нямаме достатъчно пари. Би ли могъл да измислиш някаква услуга, която ще си в състояние да окажеш на Библиотеката? Ако успееш да помогнеш с нещо при проучванията си…
— Не е изключено. Дори е твърде вероятно!
— Така ще направят сериозна отстъпка в таксата. Зависи как ще им помогнеш… А не би ли им продал например светлинното си оръжие или машината, която превежда думите ти?
— Предпочитам да не се разделям с тях.
— Ще успееш ли да поправиш и други водни колектори?
— Не се знае. Нали спомена, че една от Десетте сгради няма работещ воден колектор? Тогава защо и тя е сред властниците?
— Сградата Орлри принадлежи към Десетте още от падането на градовете. Традиция…
— С какво са се занимавали по онова време?
— Били са военно съоръжение. По-точно склад за оръжия. — Тя се престори, че не чу тихия му кикот. — И досега се прехласват по оръжията. А твоето…
— Никак не бих желал да попадне в ръцете им, щом е така. Няма ли да поискат да поправя водния им колектор?
— Първо ще се осведомя каква е таксата, за да те допуснат в Орлри.
— Шегуваш се!
— О, не. Ще те съпровождат и наблюдават, за да не изнесеш някое от техните оръжия. Освен това плащаш за забавления, защото разглеждаш древната им колекция. Още по-скъпо е, ако пожелаеш да ти демонстрират действието им. Опасяват се, че ако видиш и секторите за поддръжка, може да напипаш някое от слабите им места… Ще попитам все пак. — Тя се изправи. — А сега да се заемем ли с ришатра?
Луис очакваше това и не странната й външност го възпираше. Боеше се до полуда да се раздели и за миг с бронята и машинките си. „Ами да, поддавам се на параноята. Пита се обаче дали съм достатъчно параноичен?“
Ех, колко му се спеше! Каквото и да реши, беше принуден да се довери на семейство Ляр.
— Добре, да започваме.
Смъкна бронята.
Възрастта се бе отразила чудновато на Лалискериърляр. Луис познаваше древната литература на Земята от времето преди лекарството за подмладяване. Представяше си старостта като болест, която прави хората инвалиди. Само че тази жена изобщо не можеше да се нарече саката. Вярно, тук-там се виждаха бръчки, другаде — гънки, а и ставите й нямаха неговата гъвкавост. Но интересът й към телесната любов беше безграничен, също и към особеностите на човешкото тяло и реакциите му.
Мина много време, преди той да заспи. Оправда се с умората и обеща да й обясни друг път за какво е пластмасовото капаче на главата му. По-добре да не го бе споменала. Най-задния разполагаше с работещ драуд… а в момента Луис се мразеше неистово, защото жадуваше за него.
Събудиха го малко преди свечеряване. Леглото се разлюля два пъти, той примига и се претърколи. Видя Лалискериърляр и мъж от расата на Строителите, също белязан от годините.
Бе му представен като Фортаралиспляр, регистриран партньор на жената, значи и официален домакин на Луис Ву. Мъжът му благодари за успешната работа с древните машинарии в Сградата. Вечерята вече беше сложена на една от масите. Двамата го поканиха да я сподели с тях. Голяма купа, пълна с твърде безвкусна за навиците му яхния. Все пак се нахрани до насита.
— Сградата Орлри иска повече, отколкото имаме — съобщи му Фортаралиспляр. — Купихме ти правото да посетиш три от съседните Сгради. Поправиш ли дори един от водните им колектори, ще успеем да те вкараме и в Орлри. Това задоволява ли те?
— Напълно! Предпочитам обаче повредените машини да не са човъркани още отпреди падането на градовете.