След като огледа Джиск, Луис предположи, че е бил жилищен блок преди падането на градовете — куб с шахта за проветряване по средата, в момента полупразен. Ако се съдеше по вонята, Сградата се бе ограничавала прекалено в употребата на вода. Вече свикваше с машинариите на водните колектори. Поправи ги набързо и сполучливо. Хората от Джиск не се опъваха с плащането. Едва не паднаха в краката на Лалискериърляр от признателност, без дори да погледнат слугата й с инструментите. Какво ли го засягаше пренебрежението им…
Фортаралиспляр беше много доволен. Сипа две шепи монети в джобовете на якето му и се постара да му обясни деликатните правила за даване на подкуп. Луис си каза, че лицемерните изрази, с които трябваше да пази достойнството на местните рушветчии, ще натоварят преводача до предела на възможностите му.
— Ако се притесняваш, просто не го прави — посъветва го накрая управителят на Ляр. — Утре ще те заведа в Орлри. Остави ме аз да се пазаря.
Сградата беше в левия край. Двамата с Фортаралиспляр вървяха спокойно, позяпаха каквото имаше да се види, изкачиха се и по-нависоко, за да имат добър изглед. Водачът очевидно се гордееше с града.
— Все пак и след рухването на цивилизацията сме запазили някакви останки от нея!
Посочи Райло — някогашния императорски дворец. Колкото и красиво да беше зданието, белезите на упадъка и тук се набиваха на очи. Императорът се опитал да наложи властта си над града, но точно в този момент се появила Сградата Орлри. Огромното подобие на гръцка колона, която не крепеше нищо освен себе си, беше Чанк — бивш търговски център. Без запасите му, послужили за размяна с Народа на машините, градът щял да бъде обречен още в началото. Всъщност именно от основата на Чанк въздушният път се спускаше към върха на хълма.
Орлри се оказа диск, дебел над десет метра и десеторно по-широк. Масивната кула в единия край, осеяна с амбразури, оръжейни платформи и нисък кран, подсети Луис за снимките на старите земни бойни кораби. Пътеката към сградата беше широка… но само една и водеща към единствения вход. По целия горен ръб стърчаха стотици издатини, може би камери или други сензори, от които едва ли някой бе имал полза през последните векове. Личеше, че отворите за прозорци са изрязани дълго след построяването на Орлри, а стъклата в тях като че бяха наместени небрежно.
Фортаралиспляр носеше широка развяваща се роба в жълто и алено, наглед изтъкана от растителни влакна. За вкуса на Луис беше възгрубичка, но отдалеч вдъхваше респект към притежателя й. Влезе с водача си в голямата приемна на сградата. Тук имаше светлина, макар и мъждукаща — десетки спиртни лампи под тавана.
Очакваха ги единадесет души от двата пола, всички без изключение потомци на Строителите. Бяха се облекли еднакво — с торбести панталони, пристегнати в глезените, и ярки къси наметала. По ръбовете на дрехите се виждаха изрязани сложни фигури, лишени от симетрия. Дали бяха знаци за ранг? Мъжът с побеляла коса, излязъл напред усмихнат, притежаваше най-изрязаното наметало, а и носеше ръчно оръжие.
— Исках да видя с очите си това същество — заговори той на Фортералиспляр, — което отново ни даде вода от машини, бездействали пет хиляди фалана.
Пистолетът в протъркания пластмасов кобур имаше зловещо плавни линии, но и той не придаваше войнствен вид на Филистранорлри. Лицето с фини черти излъчваше весело любопитство, докато среброкосият зорко оглеждаше чужденеца.
— Да, с достатъчно необичаен вид сте, но… Както и да е. Платихте си и ще видите.
Махна повелително на войниците си. Претърсиха първо управителя на Ляр, после Луис Ву. Намериха лазерното фенерче, провериха как работи и му го върнаха. Преводачът ги озадачи, но Луис им каза:
— Машината говори вместо мен на езика ви.
Филистранорлри чак подскочи от изумление.
— Наистина! Ще ни я продадете ли?
Въпросът беше отправен към Фортаралиспляр, който отвърна:
— Не е моя.
Луис добави навреме:
— Без нея ще бъда като ням.
Най-старшият в Орлри се задоволи с това обяснение.
Водният колектор се оказа вдлъбнатина в широкия покрив на Сградата, а тунелите за обслужване на машините бяха твърде тесни. Дори да смъкнеше бронята си — а нямаше никакво намерение да го стори — не би се промушил.
— Кой ще ги поправя? Мишки ли?
— Горски хора — спокойно отговори Филистранорлри. — Налага се да заплащаме услугите им. Трябваше вече да са ги изпратили от Сградата Чилб. Ще имаш ли и други затруднения в ремонта?